Сред прозвучалите на честването на Световния ден на хинди в аулата на Софийския университет на 10.01.2006 г. оригинални индийски творби бяха и двустишия на Кабир в превод от брадж на докторантката по индийска литература в специалност “Индология” на СУ Ася Цветанова. Предлагаме ги на вашето внимание. Поетът Кабир (ХV-ХVІ в.) е сред най-изтъкнатите представители на индийската средновековна поезия. В неговата философия и учение са синтезирани идеи и понятия както от индуизма, така и от мюсюлманския мистицизъм суфизма. Най-известната творба на Кабир сборникът със стихове “Биджак” (“Семето”), разкрива фундаменталната идея на поета за наличието на един Бог. Кабир е яростен противник на религиозните практики и ритуали и проповядва почитанието към Бога да се извършва само чрез повтаряне на неговото име, което е достъпно за всички хора и всички касти. Езикът на Кабир е ясен и директен, разбираем за обикновените хора, неподвластен на граматическите ограничения. Основната форма, в която твори Кабир, е т.нар. доха или двустишие, както и т.нар. пада или строфа. Тук са представени няколко двустишия на Кабир, всяко от които представлява самостоятелно и завършено послание.
|
Гледа Кабир воденичните камъни и ридае. Учителят е майстор грънчар, ученикът глинен съд. · Нито илюзията умира, нито душата, само тялото го спохожда смъртта. · Какво лошо ти е направила косата, че сто пъти си обръсваш главата! · Тревогата е такъв злосторник разяжда душата. · Бавно, бавно, човече, всяко нещо с времето си. · Утрешната работа днес върши, днешната веднага. · В страдание моли се всеки, а в щастие никой. · Когато си дошъл на този свят, хората са се смеели, ти си плакал. · Казва Кабир: не бъди горделив, гледайки високия си палат. · Дълго търсих злото и не го намирах. · Когато аз бях всичко, нямаше Бог, сега има Бог, аз съм нищо. · Както зеницата в окото, Бог живее вътре в теб. · Ти си в очите ми, затворя ли ги, пак теб виждам. |