ОНЛАЙН СЪДЪРЖАНИЕ
Тунелът е равновесието между енергията и асиметрията в творчеството, тунелът е мъглата в нашето подсъзнание, сред която сенките се материализират в структури. Тунелът е престъплението да пишеш поезия, тунелът е танцуващата сред пламъците на свещта балерина на Салвадор Дали, тунелът е загадката, събрала заедно Орфей и Евридика, Персей и Медуза. Тунелът е детеродният орган, преходът от вечността между зачатието и раждането към мига между живота и смъртта. Тунелът е границата между нормалния свят и антилогиката, разстоянието между прекалено малката промяна и прекалено голямата промяна, умението да се приближиш плътно до хаоса, но без да се разпаднеш. Тунелът е метафора за тайнството на мисълта и за дълбочината на творчеството. Всеки си има своя тунел. И глухият композитор, и слепият художник, и лудият поет. В зависимост от това доколко се е приближил до границата на хаоса – бойното поле, сред което воюват старото и новото, един сади цветя в градината на тунела си, а друг го заселва с получовешки, полуживотински твари, с които разделя кръвта си. Най-трудното, след като научиш законите на тунела, е да извървиш пътя между уликата и извършителя на престъплението, т.е. да намериш своя собствен цвят в дъгата на интелектуалното разнообразие и да откриеш баланса. Можеш да вярваш в сложността на света, можеш да смяташ, че светът е елементарен, можеш да виждаш света като огромно кълбо с преплитащи се намотки от ред и безредие; можеш да целуваш ближния или да отхапваш главата му, но при всички случаи хаосът, балансът и перспективата, от която наблюдаваме живота, са най-важните съставки в екосистемата на тунела. |
Фльорир > Книги > Поезия > Тунелът > Онлайн Първа корица Титулна страница Няколко изречения за тунела 12.09.2008. Епитафия 02.06.1987. |