dvustishia_na_krasimir

Буря 

Мечът на мълнията разсече небето.

От раната потекоха звезди. 

Самота 

Милиарди звезди сред милиарди галактики сред милиарди     вселени...

И аз...

Недовършено уравнение за любовта

на две бедни души от предградието 

Два влюбени минуса,

прегърнати в плюс. 

Фрагмент от поемата „Регресия” 

И ни погълнаха

кривите огледала на живота... 

Асоциация 

По покривката пълзи мравка.

Разширява ли се вселената? 

Историческо уравнение с две неизвестни 

Един немец ми разказа за Втората световна война.

Опитах се да го разбера. 

Отчаяние 

Тъмно е. Лягам на пътя. Чакам.

Идва моята прекрасна годеница. 

Опит за надежда 

Аз съм кладенец сред пустинята.

Жадните се оглеждат в дъното ми. 

Supremum vale 

Раче мое, раче осмокраче,

ти ли си най-верният приятел? 

Мъгла 

Къщите загубиха горните си етажи.

Главата ми се пръска от спомени. 

30 минути преди полунощ, 5 минути преди инфаркта 

Галя нежно клавишите на думите.

Тишината ухае на детелина. 

Утринно пълнолуние, размисли на бялото куче 

Нощта е влюбена в деня.

Акацията плаче върху рамото ми. 

Седма степен по скалата на Рихтер 

Небето се спъна в хоризонта.

Върху раната кацна пеперуда. 

Мъничка надежда 

Мъничка надежда се крие в душата ми.

Атом масло върху планина хляб. 

Кошмар 

Затворени сме в кристалната топка на дните.

Съдбата размахва своите чукове. 

Регресия 

Асоциациите танцуват върху ръба на покрива.

След капката идва дъждът, после детайлите изчезват. 

Търся враговете 

Някъде по пътя загубих миналото си.

Търся враговете, които ме помнят. 

Параграф 22, преди да прочетем „Пътеводител към рая”

Болка. Болка, която се храни със спомени.

Спомени. Спомени, които се хранят с болка. 

Среща 

Имам любовна среща със съдбата.

Куршумът с моето име ме чака зад ъгъла. 

Сам 

Изостави ме моят приятел свети Тадей,

покровител на безнадеждните каузи. 

Ехолалия, последни неврони 

Смляха мислите ми воденичните камъни на живота.

Воденичните камъни на живота смляха мислите ми. 

Разговор 1 

– Ще те пречупя! – каза животът.

– Не ти остана време! – каза Красимир. 

Обрати 

Младост ли, старост ли, полъх ли, вятър ли? Колко обрати по нашия път!

Бялата радост, черната болка. Тъжното раждане, красивата смърт.

Старост 

Костите ми се ронят под тежестта на годините.

Идва моята небесна невяста. 

Страшни думи (Смърт 6) 

Тази страшна дума – завинаги.

Тази страшна дума – никога. 

Разговор 2 

– Ти си глина в ръцете ми! – каза животът.

– Чакам творението ти, ваятелю! – каза Красимир. 

Болка 

Девет остри скали трошат ребрата ми.

Деветият кръг татуира душата ми. 

Разговор 3 

– Не унивай, приятелю! – каза животът.

– Ти не си ми приятел! – каза Красимир. 

Проклятие към лошия човек с жълтите обувки 

Да разяжда мислите ти, да изяжда душата ти

най-страшното страдание – завистта. 

Градска болница, етаж минус три, излитане 

Първа писта, станция последна на метрото на съдбите.

Чистите тела се сбогуват с душите си. 

Притча за летните сънища на разностранните триъгълници 

Премятат се като луди силуети на марсиански сгради тези проклети блудни основи и колкото и да е странно,

конструкциите се крепят на върховете си. 

Моята невидима приятелка 

Прегърнахме се, целунахме се, отдадохме се, врекохме се

с моята невидима приятелка паниката. 

Разговор 4 

– Който сее огън, жъне пепел! – каза животът.

– На мен ли говориш? – попита Красимир. 

Под земята три денонощия след болката 

Студено. Тъмно. Самотно.

Някъде горе плачат ангели. 

Животът 

Животът продължава, животът продължава, животът продължава,

животът продължава, животът продъл!ж† 

Чакалня 

По стените растат маргаритки и лишеи.

Животът – чакалнята на смъртта.

Разговор 5 

– Къде изчезна, приятелю? – попита животът.

– Заспах на 30 – отговори Красимир, – събудих се на 60.

Разговор 6 

– Времето е река – каза животът, – във водите й плуват миналото и бъдещето.

– А къде е настоящето? – попита Красимир.

Тази гладна ламя 

Тази гладна ламя болката!

Ние сме храната й...

Недовършено писмо на пастира Авел до земеделеца Каин 

Идват дъждове, братко мой,

ще напоят нивите, ще прогонят вълците...

Разговор 7 

– Вселената се разширява! – каза животът.

– Животът винаги е твърде кратък! – каза Красимир.

Разговор 8 

– Приготви се за пътя! – каза животът.

– Смъртта винаги е ненадейна! – каза Красимир.

Когато ти липсвам 

Когато ти липсвам, когато се разделя между земята и небето,

прочети някое мое стихотворение.

Вечност 

Когато костите ми се превърнат в пясък,

целият свят ще мине през очите ми.

Договор 

Сключих договор с дявола – моята малка душа

срещу цели 15 минути слава.

Дали 

Дали очаквано, дали внезапно, дали по съмнало, дали по мръкнало,

дали ще тръгнем, дали ще стигнем, дали до рая, дали до пъкъла? 

Разговор 9

– Пак си тъжен! – каза животът.

– Не мога да избягам от себе си! – каза Красимир.

Спомен за лястовица 

Бурята. Лястовичето гнездо.

Покривът заплака.

Отвъд и още по-нататък 

Родих се. Пих вино. Заспах.

Смъртта ме събуди.

Вълнение 

Ей, ти, който си от другата страна,

какво ще ни донесе приливът?

Разговор 10 

– Изпитателният период приключи! – каза животът.

– Готов съм за вечността! – каза Красимир.

Промемория за истината 

За истината винаги се плаща.

От истината винаги боли.

Разговор 11 

– Мъдростта носи страдание! – каза животът.

– Всичко е гонене на вятъра? – съгласи се Красимир.

Разговор 12 

– Приижда чист мрак! – каза животът.

– Имаме звезди да гасим! – каза Красимир.

                                   Красимир ГЕОРГИЕВ