filmi_b_114

Индийската филмова индустрия е най-голямата в света. Тя бълва по над 700 филма годишно.

Израснах с филмите на Индия от 70-те години на XX в. Все още си спомням любимото ми занимание в петък следобед -­ да гледам предаваните по кувейтската телевизия индийски романтични филми. През последните десет години те привличат широка публика от зрители в много страни по света със 70 мм Dolby Digitals, DTS, цветни, музикални, мелодраматични и често с обработени на компютър ефекти ­ едно изпълнено с действие забавление. Поне това е, което привлича милиони като мен да се пристрастят към индийските филми. Назовете ми само един от тях и аз със сигурност ще съм го гледал, ще го имам на DVD и бих могъл надълго да коментирам продукцията. Индийското кино се радва на голяма популярност у нас може би поради историческите връзки на нашия регион на Залива с Индия и поради това, че арабският свят винаги е обичал този тип филми.

През последните десетина години в индийските филми широко се използва CGI за създаване на продукции от световна класа. Това, че индийското правителство даде официално признание на индийското филмово производство като индустрия през 90-те години на ХХ век (70 години след раждането му), доведе до значително нарастване на предлаганите от банките суми за финансиране на филми. Това позволи висок стандарт на продукциите и високобюджетни суперпродукции.

Много хора са с впечатлението, че индийските филми все още се въртят около романтичната любов между момче и момиче, както беше през 50-те и 60-те години на миналия век. Много чужденци се учудват също така защо в индийските филми има толкова музика и танци. Това е вярно само до известна степен. Днес Индия произвежда и любовни филми, и филми с много песни и танци, но и екшъни, филми на ужасите, приключенски филми, детски и така наречените художествени филми (комерсиалните), в които няма песни и танци, а сериозни социални драми. Но не бива да се забравя, че от векове песните и танците са неразделна част от ежедневието на индийците.

Началото на индийското кино се поставя през 1912 г. Първият индийски говорещ филм е създаден през 1931 г. и оттогава филмовата индустрия на Индия започва своя бърз възход. Спомням си филмите на режисьора Гуру Дат от 50-те години на ХХ в.: “Цветя от хартия”, “Жажда”, “Лунна светлина”. През 60-те наводнили пазара бяха леки музикални развлекателни филми като “Една нощ в Париж”, сниман в Париж и в Ливан, “Третият етаж”, “О, красавице” и други с чудесна музика.

През 70-те години излезе филмът “Искри”, който се задържа на екрана цели пет години. През 1976 г. кралят на индийската филмова романтика Яш Чопра препълни касите на кината с трогателната история на две поколения във филма “Понякога... някъде”. По това време създаде своите хитове и вече световноизвестният Радж Капур. През 80-те се появиха някои патриотични филми като “Революция” на режисьора Манджу Кумар и “Горящият влак” на Б. Р. Чопра. През 90-те индийските пазари се отвориха към света с филми, засягащи проблемите на младежта: “Любим отвлича булката” на Адитя Чопра, “Диво сърце” на Яш Чопра, а измежду екшъните с филми като “Мисия Кашмир”, който разказва за нахлуването на Пакистан в Кашмир и борбата с индийските специални сили. Този филм остана незабравим със затаяващата дъха красота на природата на този планински регион, показана със специални дигитални ефекти. Друг шедьовър на разкриващите природни красоти филми беше “Любими, аз отдадох сърцето си”, сниман в живописния Гурджарат и отчасти в Италия.

Очарованието на индийските филми се крие в тяхната уникалност, една магия, съчетаваща величествени сцени, музика, костюми, майсторска операторска работа и над всичко романтика.

Както е случаят и с Холивуд, индийските филми днес носят по-големи приходи от разпространението им по света, отколкото от разпространението в собствената им страна.

Най-голямата машина за мечти в света привлича вече не само Изтока, но смело напредва и в Запада.