Народна музика и танци
в Харияна и Раджастан
Мулк Радж Садана
Животът се изразява в ритми и няма по-ритмична и красива възхвала на живота от народната музика и танци. Всеки случай в живота вдъхновява хората да празнуват по един или друг начин. Тези, които живеят на село, са особено чувствителни към окръжаващата ги природна среда и техните песни и танци често отразяват много поетично промените в нея.
Народните танци обаче не са предназначени само да забавляват и изпълнителите им не обичат многобройната публика. За селянина танцът е неразделна част от живота му. В някои от племената на щатовете Харияна и Раджастан има поговорка: “Племето, което танцува, не умира.” Затова е толкова съществено традицията да се поддържа и пази.
В двата съседни щата има удивителна прилика в музикалните инструменти, които придружават танците. Те са дхамал, чимта, дхол, нагара, дхапал и бийн. Селяните от Харияна свирят на своя дхамал живописно облечени. Всеки танц набира постепенно скорост. Танцуващите едновременно пеят и играят по темпото на инструмента. Когато песните на народния поет Лакхмичанд стигнат до най-емоционалния момент, силно импулсиращо действат ритмичните удари на даф големите барабани, изработени от глина и покрити отгоре с опъната козя кожа.
Инструментът бийн, обикновено използван за разиграване на змии, също представлява част от музикалния инвентар на народните изпълнители. Този инструмент се прави от глина, в която се вкарват две бамбукови тръби с дупки, по които се свири с пръсти, докато с устата се надува. Често се украсява с красива тъкана материя.
Народната култура се съдържа в народната музика, народните инструменти и фолклора. А народните инструменти са душата на народните песни и танци.