india_supersila_b_svetilnik_fliorir

Първите сигнали, че нещо се случва в Индия, се появиха преди осем години. Международната преса започна да обвинява Индия, че “краде” пазар на работна ръка от по-богатите нации ­ не от работници във фабриките в страните от Южна Азия, а от добре образованите. Тази тенденция продължава и днес. В страната се намират управленията на редица банки и отделите за обслужване на клиенти по телефона на компании като British Airways и Microsoft. В действителност промените в Индия са по-големи от това, което тези факти показват. Само през последните пет години над 100 фирми за високи технологии са открили там центрове за изследване и развитие. Те не търсят работна ръка, която да им върши черната работа, а хора с нови идеи, които да превземат света. Служителите им са млади специалисти, завършили индийските университети и елитни технически институти, както и учени, завърнали се в родината, защото смятат, че там ще получат по-добри възможности за реализация, отколкото в Европа и САЩ. Влиянието на индустрията на високите технологии върху икономиката е огромно. През 1999 г. този сектор допринася за 1,3 % от БВП на страната. През 2004 г. тази цифра вече е нараснала на 3 %. Както става ясно, това, което е добро за един клон на базираната на науката индустрия, е добро и за другите. Фармацевтичната индустрия в Индия процъфтява и се реконструира, за да завземе световните пазари. Биотехнологиите също са в подем. Отношението към науката се променя ­ тя вече не е интелектуална самоцел, а икономически и социален модел. Властите и учените в Индия се надяват страната да премине по-бързо през етапа на индустриална икономика и да се превърне в икономика на знанието (икономически модел, базиран на продукцията, дистрибуцията и употребата на знание и информация). Няколко неща позволяват на Индия да се развива успешно в тази насока, като на първо място са големината и многообразието й. С население над един милиард души там се наблюдават интересни контрасти. Икономически Индия е на 11-о място в света и въпреки това там живеят една четвърт от най-бедните хора. Шеста по замърсяване с въглероден диоксид, а стотици милиони нямат електричество в домовете си. Над 3,2 млн. учени са се дипломирали през 2004 г. в страната, в която 39 % от възрастното население не може да чете и пише. Този контраст е много очевиден в покрайнините на големите градове ­ Делхи, Мумбай, Бангалор. Там до колибите на бедняците се издигат блестящи сгради от стъкло и метал, в които интелектуалните работници мислят. Тези модерни творения са далеч от стереотипа за Индия като страна, мъчена от суши и наводнения, в която живеят отрудени фермери и просяци. И все пак тази модерна действителност е не по-малко реална от другата. Високите технологии не са запазени само за богатите индийци. Мобилни телефони се ползват дори от рибарите, за да продават улова си, преди да се върнат в пристанището, както и от водачите на рикши, които по този начин получават повиквания от клиенти. Интернет компании изграждат мрежи в най-отдалечените части на страната. Генератори произвеждат електричество чрез вятър или вода за малките населени места.

Правителството води борба с неграмотността с помощта на космически технологии. За съжаление тези усилия в повечето случаи са частични и не засилват истински темпото на прогреса. Неграмотността намалява с едва 1,3 % на година, признава Р. А. Машелкар, генерален директор на индийския Съвет за научни изследвания в областта на индустриалните технологии. С тази скорост на Индия ще й трябват 20 години, за да достигне  95 % ниво на грамотност, допълва той и изразява надеждата, че технологиите ще ускорят процеса.

Критиците на индийската политика за инвестиране в развитието на науката питат: защо правителството харчи огромни суми за космически ракети и гигантски телескопи, след като му е трудно да намери храна и вода за милиони от своите граждани. Отговорът на подобни нападки е прост ­ без научен напредък няма как да бъде победена бедността. Няма как да напреднем индустриално и икономически, ако не сме напреднали в технологично отношение, и затова развитието на науката е важно за нас, казва С. Н. Р. Рао, съветник по научните въпроси на индийския премиер. Благодарение на тази политика на правителството средната класа в Индия се увеличава и в момента е между 130 и 286 милиона души. Разликата във финансовите възможности на среднозаможните и бедните става все по-голяма. За пример може за послужи пазарът на коли в страната. Преди Индия да отвори пазарите си в началото на 90-те години на миналия век, се предлагаха само няколко модела коли, повечето местно производство. Днес скъпите вносни коли са символ на социален статус и продажбите се увеличават с повече от 20 % на година. Дали новият просперитет на Индия ще се запази зависи до голяма степен от политиката на правителството през следващите няколко години. Евтината работна ръка и широкото разпространение на английския език в бившата колония не са сигурен залог за успех и Индия трябва де се пребори с огромни предизвикателства, за да гарантира бъдещото си развитие. Един от проблемите, на които трябва да се обърне внимание, е изграждането на инфраструктура. Докато например Китай налива милиони в проекти за водни, железопътни и магистрални пътища, Индия не предвижда средства за подобни начинания. По същия начин на проблема с бюрокрацията и корупцията все още не е отделено достатъчно внимание, въпреки че той пречи на развитието на бизнеса в страната. Друг важен проблем е “пропастта” между академичните среди и индустрията. Все още не е достатъчно разпространено мнението, че научните разработки помагат на технологиите и оттам носят богатство ­ факт, на който пречат основно представите отпреди 1991 г. Преди либерализацията на икономиката конкуренцията между индийските компании беше вяла и не им се налагаше да развиват нови идеи, а и академичните среди не се опитваха да предлагат знания на индустрията. Пряк резултат на този тип мислене е патентната политика на Индия. Страната няма традиции в областта и едва наскоро институциите и изследователите започнаха да подават искания за патенти, като преобладаващата част от молбите продължават да идват от чужди фирми. До тази година Индия не признаваше международните стандарти ­ пропуск, който затрудняваше отношенията є с чужди компании. Все още съществува съмнението, че индийските компании искат да крадат идеи и засега не сме успели да се преборим с него, казва Гита Шарма от Magene Life Sciences, новосъздадена компания в Хайдерабад. Аналитиците очакват процесът да отнеме поне няколко години. Идеята за комерсиализиране на научните постижения не е единственият проблем, поставен пред научните среди в Индия. Поради културни особености индийските учени предпочитат да играят “на сигурно”, защото изследователите, които измислят и тестват смели теории, са сурово критикувани в случай на неуспех. Това, разбира се, обезкуражава появата на нови пътища за развитие. Широко разпространено е мнението, че цялата система за висше образование трябва да се промени. Засега в Индия на година се дипломират само 5 хиляди учени със степен “доктор”, казва Мешелкар, а би трябвало да са поне 25 хиляди. Има проблеми с финансирането на някои университети, както и с намесата на политически формации в тях. Като контрамярка правителството е подбрало 30 университета, които получават допълнителни средства, за да могат да се изградят като елитни. Тези промени няма да помогнат обаче, ако студентите предпочитат да се насочат в други области.

През последните години все повече и повече младежи предпочитат да запишат информационни технологии или мениджмънт, защото смятат, че това ще им донесе повече пари. Високите технологии и чуждите фирми наистина подобриха жизненото равнище и икономиката, но това доведе до негативен ефект върху науката, казва Рао. Той се надява с увеличаването на броя на научните компании и нуждата им от млади специалисти заплащането в сферата да се подобри и повече студенти да изберат да учат биология, химия, физика и т.н. Всички тези проблеми трябва да се решат, ако Индия иска да се възползва от благоприятните тенденции. Признаците, че научното развитие се подобрява, са налице ­ увеличава се броят на важните и интересните публикации на индийски учени. За съжаление обаче правителството отделя само 6 милиарда щ.д. годишно и съотношението население спрямо учени е по-малко, отколкото в Китай и Южна Корея. Най-голямата конкуренция на Индия е била и си остава северният й съсед ­ Китай. Докато информационните технологии и услугите помагат на Индия да увеличи брутния си вътрешен продукт с 6 % на година, огромното производство в Китай носи с 3 % по-голям прираст.

Една от причините за това е и разликата в управлението ­ докато демократичното правителство на Индия може само да насочи и насърчи промените, комунистите в Китай могат да ги наложат безпрекословно. Въпреки това ползите от уповаващата се на науката икономика могат да бъдат много по-големи. От инвестиционната банка Goldman Sachs предвиждат, че ако страната продължи възхода си, до 2050 г. ще е на трето място в света по икономически показатели, веднага след САЩ и Китай. Индия все още не е суперсила. Но развитието на икономиката на знанието ще й помогне да стане.