indias_evolution_svetilnik_fliorir_27

“Най-многолюдната демокрация” и “страната на контрастите” доскоро бяха два от най-често използваните стереотипи за Индия. През последните години обаче влиятелни издания като “Икономист”, “Бизнес уик”, “Интернешънъл хералд трибюн” и други започнаха да използват сравнението с тигър, за да опишат икономическия възход на над едномилиардната държава. То всъщност е аналогия с впечатляващите постижения на Сингапур, Тайван, Южна Корея и Малайзия от 70-те и 80-те години на миналия век.

Въпреки че близо 25 % от населението є все още живее под официалната граница на бедността от 1 долар на ден (мнозина оцеляват само с 2­3 долара на месец), Индия подобно на Китай вече не е гигант на глинени крака и глобалната є икономическа мощ я прави изгряваща световна сила. Според някои прогнози след три десетилетия Индия ще е изместила от третото място Германия, а Китай ще е отнел първенството на САЩ към средата на този век. Напредъкът на Индия можеше да е още по-стряскащ за геополитическите стратези във Вашингтон, Лондон, Москва и Пекин, но реформите за либерализиране на икономиката и по-специално за привличане на чуждестранните инвестиции започнаха едва през 1991 г. под ръководството на тогавашния финансов министър Манмохан Сингх, който днес е премиер от управляващия Индийски национален конгрес на Соня Ганди. Изминатият път може да бъде обобщен с думите на Дан Шейнмън, вицепрезидент за корпоративното развитие на американската Cisco Systems, пред сп. “Бизнес уик”: “Дойдохме в Индия заради (ниската) себестойност, останахме заради (високото) качество, а сега инвестираме в иновациите.”

Не само Cisco, но и Motorola, Hewlett-Packard и други технологични гиганти разчитат на индийските си филиали за разработката на софтуерни платформи и мултимедийни системи за проектите си от следващото поколение. Научният гуру на Google Кришна Бхарат пък създава лаборатория в град Бангалор, който за Шейнмън прилича на Силиконовата долина през 1999 г., за създаване на ключова технология за търсачката. Индийските инженери, към които всяка година се присъединяват около 300 000 нови кадри, творят триизмерни модели на практика за всичко ­ от автомобилни двигатели до електрокари и самолетни крила за клиенти като General Motors и Boeing. И ако днес стойността на тази високотехнологична продукция, изнесена в Индия от Запада, е около 14 млрд. долара, само след 5 г. тя може да се увеличи четворно до 56 милиарда годишно.

Това мощно развитие на електрониката, компютърните технологии и телекомуникациите намира отражение в разпределението на брутния вътрешен продукт (3319 млрд. долара по паритет на покупателната способност) по сектори за 2005 г. ­ на селското стопанство, в което са заети 60 % от 482-милионната работна ръка, се падат 23,6 % от БВП, промишлеността, използваща 17 % от работещите, е създала 28,4 %, а услугите са грабнали лъвския пай от 48 % при 23 % заети.

Нарастването на икономическата мощ на страната с 6­7 на сто годишно, което е дългосрочна тенденция предвид младостта на нацията (близо 500 милиона индийци са на възраст под 19 г.) и инвестициите в образованието, от десетина години рефлектира върху геополитическата є роля. Тя получи ново, по-силно измерение през 1998 г., когато Индия извърши успешен опит с ракета с ядрен заряд и се присъедини към елитния клуб на ядрените държави. Малко след нея и Пакистан направи тази стъпка, но не се ангажира като Делхи, че няма пръв да използва това оръжие.

През юли 2005 г. при посещението си във Вашингтон индийският премиер Манмохан Сингх получи дългоочакван подарък ­ предложението на президента Буш за премахване на забраната за Индия да купува гориво и части за атомната си енергетика за мирни цели, ако допусне международна инспекция на централите си. Мнозина съзряха в този жест на Буш стремеж на Вашингтон да подпомогне създаването на баланс в Азия спрямо нарастващата роля на Китай. Същевременно тъкмо САЩ (отделно от тях и Китай) се противопоставиха на индийската кандидатура за нов постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, подкрепяйки вместо нея Япония. И в крайна сметка свалиха от дневния ред тази реформа, за която настояваше Г-4 (Индия, Япония, Германия и Бразилия).

Премахването на “ядрения апартейд” спрямо Индия би било любопитно на фона на запазващата се забрана за Пакистан ­ дългогодишен съюзник на САЩ срещу Индия в годините на Студената война, а и днес, в глобалната битка срещу ислямския тероризъм.

Не се ли страхува Белият дом от издигането на Индия ­- тази свръхсила от нов тип -­ мощна във военно отношение (преди година Делхи обяви намерението си да инвестира 660 млн. долара за самолетоносач), с динамична икономика, самоуверена в регионален план и с независимо мислене? Явно не.

Но Индия подобри отношенията си не само със САЩ, а и с Китай, с който влезе в кратък, но кървав граничен конфликт преди 44 г. ­ на 20 октомври 1962 г. Пекин поддържаше Исламабад във войните му с Делхи през 1965 г. и 1971 г., но от края на 80-те години извади връзките си с Индия от политическия фризер. Така постепенно се стигна до посещението на премиера Вън Цзябао в средата на април 2005 г. в Бангалор и Делхи, когато той и индийският му колега Сингх обявиха началото на ера на стратегическо партньорство. “Заедно ние можем да променим световния ред”, изтъкнаха те. “Геополитическите последици от сближаването между Индия и Китай, в които живее над една трета от населението на света, могат да бъдат дълбоки ­ писа тогава в. “Вашингтон пост”. ­ Така, както XX в. бе векът на Америка, началото на XXI в. може да се окаже на Индия и Китай и водените от тях развиващи се страни”, се казва в статията, в която се цитира прогноза на Националния съвет по разузнаването на САЩ.

Е, този момент може би още не се е очертал много ясно. Комбинираният БВП на двата азиатски гиганта за миналата година бе едва 6 % от световния (или половината от този на Япония).

Но когато се заговори за нов световен ред, Русия не обича да бъде пренебрегвана. Така се стигна до първата специална тристранна среща на външните министри Сергей Лавров, Натвар Сингх и Ли Чжаосин на 2 юни 2005 г. във Владивосток, които освен търговско-икономическите си отношения обсъдиха и “общ подход към глобални въпроси”.

На 21 септември те отново се срещнаха в Ню Йорк и обявиха, че на тристранна конференция през 2006 г. ще създадат най-голямата търговска зона в света.

Според някои оценки до 2025 г. руско-китайско-индийската търговска зона ще доминира 65 % от световната търговия.