krasimir_georgiev_az_sazdateljat_fliorir
АЗ - СЪЗДАТЕЛЯТ НА ВСЕЛЕНАТА
"Любов в езерото на прокажените" | "Тунелът" | Издателство "Фльорир"
Лежа на масата, около мен танцуват ангели в бели престилки. Райският газ си играе със свещта и подрежда чекмеджетата с абсурдните теми. И се сещам за моя приятел Траян Първанов. Поет до дъното на душата си, той гледаше на живота като на чаша, която трябва да се изпие. Изпи я. Когато умря, беше на 52, а когато бохемствахме в кръчмите около Орлов мост, бяхме два пъти по-млади.
Една нощ, докато замъглявахме разсъдъците си в мазето на бай Сава, след дълго взаимно мълчание Траян ме погледна и рече укорително:
- Ти създаде вселената!
А след малко добави:
- Аз видях!
И докато догаря свещта на белите ми дробове, размишлявам за великия абсолют.
Преди много-много години, преди цяла вечност, когато
бях вместилище на света и се къпех сред небитието,
когато още нямаше смърт, нито безсмъртие,
нито черна светлина, нито нежен вятър,
нямаше ден и нощ,
нямаше ги семената на лотоса,
нямаше ги Брахман, Аллах и Буда,
нямаше ги проклетите замръзнали капчуци,
нямаше го Христос, за да подбуди проказата на Юда,
нямаше нечисти помисли,
нито любовни заклинания,
разкъсах утробата си, разчупих златния си зародиш и заплувах
сред жертвената течност на съдбата.
Не изпитах родилни болки при раждането си, защото
още не бях създал демоните и боговете,
и не изплаках, защото още не се бе появил въздухът,
за да оплоди водата
и заедно да създадат вселенската ос,
диханието
и звуците.
Разлюля ме люлката на космическата топлина,
първичната сила сдъвка със зъбите си пъпа ми
и заспах
сред това дълбоко чудо
и сънувах нежна жена с разтворени бедра, а после се вмъкнах в бездната,
докоснах страданието на насладата и оргазъма
и засмуках мъдрост
от сексуалното зрънце между бедрата на повелителката.
От дъха ми се роди гората и от гората направих клада,
от дъха ми
изникнаха гъбите
на миналото и на бъдещето,
а когато се събудих, отсякох вселенско дърво
и от него издялах колело
с дванадесет спици,
после издялах небето и земята
и заедно с тази с разтворените бедра родихме посоките на света,
колесницата на щастието,
слънцето
и душевната обител.
После създадох конец и стъкло и с тях съших хората,
а също съших дворци и колиби,
опознах пътуванията на духа,
огъня на възмездието,
нирваната на пълното освобождение.
Времето потече в кръг
и светът стана ненаситно мънкащ и гъгнещ - храм, пълен с боклуци -
разтворете се небе и земя,
и се заплете кълбото от любов и омраза,
наслада и болка,
съзидание и разрушение,
обърна се с дъното нагоре
чашата на световната слава.
Аз съм великата бездна, аз съм бащата на вятъра,
аз съм съкровението, родено преди вселената,
аз съм зърното на безсмъртието,
но ме кълве птицата на умората
и ме яде рибата на съмнението.
Зная, изпих чашата,
време е да запаля кладата и да изгоря тази гмеж,
време е да смачкам лотоса и да разтопя капчуците,
време е да залича пространството и времето,
да убия живите, да забравя мъртвите и да взривя рая,
време е да прекъсна непрекъсваемия цикъл на безкрая,
време е да ударя дървото по дънера, да загася звездите
и да се върна в зародиша си,
да затворя този вселенски кръговъртеж
сътворение, съществуване, гибел.
23.02.2003
Красимир ГЕОРГИЕВ
Красимир Георгиев | "Аз - създателят на вселената" | "Тунелът" | Издателство "Фльорир"