Тази вдовица от италиански произход е председателка на над стогодишната партия Индийски национален конгрес, която оглавява правителствената коалиция на власт в Индия от май 2004 г.
Политическата столица Делхи, икономическата столица Мумбай (Бомбай) и технологичната столица Бангалор бяха облепени с огромни плакати с нейния лик и надпис “Честит рожден ден, Соня”. Така Индия отбеляза през целия месец декември на миналата година рождения ден на Соня Ганди, току-що навършила 59 години.
След изборите през май 2004 г. Соня Ганди отстъпи поста министър-председател на Манмохан Сингх. С този си жест тя спечели всеобщо дълбоко уважение, като в същото време даде нов живот на партията си. Постъпката на Соня в очите на обществеността изглеждаше като сензационно събитие, но всъщност това беше стъпка на интелигентна далновидност. Соня Ганди направлява съдбата на огромна страна, която прави чудеса в глобализираната икономика с постоянния си растеж от над 7 % и която претендира да стане и политическа свръхсила. Тя осъществява връзките с могъщите хора на планетата и сложното посредничество между партиите на коалицията. Италианката от град Орбасано край Торино изглежда днес много по-сигурна в себе си, много по-категорична и много по-ефикасна в обществените дебати отколкото преди две години. Тя е опорна точка на равновесие в политическата мозайка в Индия.
Животът й изглежда така, като че ли принадлежи на света на приказките. Затова и индийският режисьор Джагмохан Мундра се захваща с историята на красивата италианска девойка от скромно семейство, която тръгва от пиемонтските хълмове, за да се окаже катапултирана в голямата геополитическа игра. Почти сигурно е, че красавицата Моника Белучи ще изиграе ролята на главната героиня във филма, който ще бъде сниман в Италия, Индия и Великобритания. “Животът на Соня Ганди е необикновен. Много важна роля в него има ръката на съдбата. Решението да влезе в политиката е последица от голямата є любов към Раджив Ганди”, казва индийският режисьор.
Когато Соня пристига в Делхи от Кеймбридж, където се е запознала с младия потомък на фамилията Ганди, тя не знае нищо за политиката. “Беше 1968 г. - спомня си Соня. - Бях само на 22 години. Баща ми Стефано ми беше подарил билет за връщане. Но индийската столица стана градът на моето второ рождение и билетът заедно с миналото ми се изгуби в мъглата на времето.” Майката на Раджив, незабравимата Индира Ганди, я приема повече като дъщеря, отколкото като снаха. Научава я да се държи и да се облича като индийка с богатите на цветове сарита и скъпите ефирни шалове от семейната колекция, да готви лютивите традиционни гозби (които Соня в началото не обича). В продължение на 20 години нейната мисия е да управлява семейната вила и да се грижи за двете си деца преливащата от енергия Приянка и по-затворения Раул.
Убийството на Раджив през май 1991 г., дело на терорист самоубиец, оставя върху нея белег за цял живот. В продължение на седем години вглъбената в себе си Соня се затваря в мълчание и не желае да чуе повиците на ръководителите на партията, които я молят да поеме ръководството на Индийския национален конгрес. Но през 1998 г. настъпва обратът. Соня приема да оглави партията. Парламентарните избори през следващата година са пълен провал за Конгреса.
В навечерието на изборите през 2004 г. никой не смее да заложи на Индийския национален конгрес. Но италианката е озарена от бляскава идея. Опирайки се на икономическите успехи на Индия през последните години, управляващите дотогава начело с партията Бхаратия джаната издигат лозунга “Индия сияе”, а Соня Ганди започва да обикаля най-затънтените краища на страната и сиромашките периферии на Мумбай, Колката и Ченнай, без да обръща внимание на нападките на нейните опоненти заради италианския є произход, силния є чуждестранен акцент и католическата є вяра. На най-онеправданите тя постави простичкия въпрос: “Вие, които нямата нито вода, нито светлина, нито покрив над главата си. Вие, които живеете с 50 рупии, чувствате ли се част от тази Индия, която сияе?” Отговорът е светкавичен. Селяните масово отиват да гласуват и дават гласа си за партията на Соня.
В последната публикувана биография на Соня Ганди авторът Сахибзада Юсуф Ансари изтъква, че тази жена, която само на пръв поглед изглежда крехка и покорна, е отдадена на единствената мисия: да подготви според индийската семейна традиция за наследяването на властта сина си Раул, който вече е член на индийския парламент. Или като алтернатива по-харизматичната Приянка. Но днес Индия, която преживява икономически бум, има нужда от куража на Соня, за да осъществи кардинални реформи и да привлече инвестиции в инфраструктурата най-малко за 150 млрд. долара до 2010 г.