kremikovtsi_38_svetilnik_fliorir

-­ Г-н Кузманов, какво знае и какво не знае българинът за състоянието на металургичния гигант “Кремиковци” ­- някогашната гордост на социалистическата металургия?

-­ “Кремиковци” си остава едно от най-големите промишлени предприятия в България и втори по големина стоманодобивен комбинат на Балканите. Предприятието непрекъснато се модернизира. През 2005 г. влезе в експлоатация първата слябова машина на линията за непрекъснато разливане на стоманата -­ до неотдавна “Кремиковци” беше единствената в бранша фирма в Европа, която нямаше такава линия. След въвеждането й в експлоатация вече произвеждаме висококачествена стомана. В края на тази година се надяваме да пуснем и втората слябова машина. Двете линии имат годишен капацитет 800 000 т, но с помощта на иновациите и технологичните решения, които ни предоставят водещи индийски специалисти у нас, ще вдигнем капацитета на всяка машина с около 40 %. А когато удвоим производството на 2 млн. тона годишно, ще станем безспорен лидер на Балканите. След 4­-5 г. възнамеряваме да утроим производството. Освен това е добре да припомним, че дружеството осигурява близо един процент от БВП на България и над 10 % от експорта на страната за ЕС. Над 1000 български производители са доставчици и клиенти на “Кремиковци”. В комбината работят около 7000 души, като средната работна заплата е 780 лв. Ето това, с няколко думи, представлява “Кремиковци” днес.

-­ Какво е да работиш за индийския стоманен крал Прамод Митал, чиято компания “Глобал стийл холдинг” в средата на 2005 г. купи 71 % от “Кремиковци” от “Финметалс” АД на предишния собственик Валентин Захариев?

­- Г-н Митал е много известен, но сам по себе си е скромен човек. Освен това държи изключително много на прозрачността. Като нов собственик на “Кремиковци” още в началото постави като условие въвеждането на пълна прозрачност за дейността на ръководството на фирмата, в т.ч. и по отношение на себестойността на продукцията, пазарната реализация и т.н. Досега такава практика в “Кремиковци” не е имало. Да работиш за г-н Митал е чест и предизвикателство. Чест, защото “Глобал стийл” управлява заводи на шест континента, произвеждащи близо 20 млн. тона стомана годишно. А предизвикателството идва от факта, че компанията идва със своя новатор-ски стил на управление на процесите в металургията. “Глобал стийл” доведе в “Кремиковци” водещи специалисти от Индия, САЩ и Европа. Те разкриха възможности и предоставиха технологични решения, които ни позволяват не само да достигнем технологичния капацитет на основните ни производства, но дори да го надминем!

- А какво е финансовото състояние на комбината?

-­ То е стабилно, сега не изпитваме финансови затруднения, които имахме по-рано. Но през 2005 г. беше отчете на загуба от над 150 млн. лв., голямата част от която се дължеше на подписани по-рано дългосрочни договори по доставките на суровините (с по-високи цени) и по износа на готовата продукция ­- със занижени цени, в някои случаи с над 30­-40 долара на тон. Имаме загуби и от несъбрани вземания за минали периоди, които са от други фирми, свързани с “Финметалс”. По-точно става въпрос за нереализирани вземания на “Кремиковци” за по-предишен период. Тази загуба планираме да наваксаме за пет години. По-важното обаче е, че комбинатът стабилизира своята работа и вече произвежда над 100 000 т горещо валцовани рулони месечно. След като получихме крупния облигационен заем от 325 млн. евро, успяхме в много кратък срок да се разплатим с държавата, към която имахме почти 113 млн. лв. стари задължения отпреди приватизацията на дружеството през 1999 г.

- За какво по-точно ще бъдат използвани онези 350 млн. долара, които “Глобал стийл” ще вложи в дружеството?

-­ “Кремиковци” има амбициозна инвестиционна програма. Основен акцент обаче остава модернизацията на производството. В момента нивото на автоматизация практически е нулево. Да не говорим за първо, второ и трето ниво, както е във водещите фирми по света. При трето ниво на автоматизация, каквото има въведено в завода на “Глобал стийл” в Долви (на 90 км от Мумбай), на един служител там се пада производство от по 1000 тона стомана годишно, а ние сме със 191 т на човек.

-­ През 2005 г. приблизително 67 % от износа на “Кремиковци” е за страни от ЕС. Как ще му се отрази сливането между металургичния гигант на милиардера Лакшми Митал и базираната в Люксембург европейска компания “Арселор”?

-­ Прамод и Лакшми Митал са двама братя, но управляват две напълно отделни компании -­ “Митал стийл” и “Глобал стийл”. “Кремиковци” има собствени стабилни търговски партньори, така че това сливане не оказва влияние на политиката ни за износ. С компанията на Лакшми Митал сме били дори конкуренти в търгове за покупка на други заводи. Но такъв е животът. Г-н Лакшми Митал е по-напред в бизнеса, защото по-отрано е взел решение при условията на глобализацията да търси по-висока ефективност в стоманодобива. Но и ние макар и с 3-­4 години закъснение се движим в същата посока.

-­ А защо според вас някои от европейците реагираха враждебно на поглъщането на “Арселор” от “Митал стийл”? Това израз на непреодолими цивилизационни различия в условията на глобализацията ли е, или нещо друго?

-­ От опита, който имам, знам как реагират и европейци, и американци, и японци, когато на бял свят се явява някой с по-напредничаво мислене и с нов стил на управление в дадена сфера. Такъв е и въпросният случай, защото Европа малко ревниво погледна как една доскоро недотам застъпена на континента дейност от страна на г-н Лакшми Митал изведнъж стана предпоставка за управление и контрол на стоманодобива на континента. Разбира се, тук никой не говори за контрола върху пазара в Европа, но несъмнено и това е една от причините за проявеното в началото на тази година безпокойство. Нека не забравяме, че “Арселор” не е коя и да е фирма. Но г-н Митал успя да убеди не само правителствените ръководители на държави като Франция, Белгия, Люксембург и Испания, които в началото имаха разнопосочни виждания. Г-н Митал успя да убеди и самите акционери на “Арселор”, че има по-модерно виждане за развитието на фирмата. В крайна сметка така спечели тяхното одобрение за сделката. Що се отнася до цивилизационните различия -­ нека да не забравяме, че Индия е една от най-древните цивилизации на Земята. Вземете дори и това, че ние самите сме тръгнали към днешните ни земи от техния регион. Вероятно няма да изненадам никого с твърдението си, че едни от най изявените бизнес мениджъри са индийци. Индия е водеща сила в областта на развитието на софтуерните продукти. Макар и огромна като Китай, тя съумява да осигурява изхранването на населението си. Индия развива мощна икономика и в средносрочен план ще бъде водеща икономическа сила в света наравно с Китай, САЩ и Русия.

-­ Във в. “Труд” се появи стряскащото заглавие “Комбинатът плаща всеки месец по 90 бона глоба: Кремиковци трови София”. Вярно ли е, че стоманодобивното и доменното производство на “Кремиковци” замърсяват ударно въздуха на София с прах?

-­ За съжаление комбинатът е строен преди повече от 40 г., когато екологията не беше сред основните приоритети. Отделно от това според българските нормативи допустимите нива на отделяните в атмосферата от комбината вредни вещества вече са значително по-ниски. “Кремиковци” има екологична програма, в която до 2012 г. се предвижда да се инвестират над 321 млн. лв. в 93 екологични обекта. Тази програма е утвърдена и от МОСВ, и от ЕС. След реализацията на нашата инвестиционна програма “Кремиковци” ще стане образец на стомонодобивната промишленост. В крайна сметка ние ще сме в състояние да произвеждаме по 1000 т годишно на служител в дружеството ­- при това екологично чиста стомана. Вече сме инвестирали значителни средства в областта на екологията. През миналата година решихме проблема с отпадъчните води на производството за студено валцоване, фенолните води, монтирането на нови филтри на агломерационното производство и др.