exprezident
Индия се превръща в развита държава
Д-р А. П. Дж. Абдул Калам, експрезидент на Индия
Откъс от „Индия – 2020: Визия за новото хилядолетие”
Какво прави една държава развита? Очевидните индикатори са благосъстоянието на държавата, благоденствието на нейния народ и положението й на международната сцена. Множество са индикаторите за благосъстоянието на една държава: брутен национален продукт (БНП), брутен вътрешен продукт (БВП), балансът на плащанията, резервите в чуждестранна валута, темпът на икономически растеж, доходът на глава от населението и др. Освен това делът в международната търговия (както вносни, така и износни стоки) и темпът на растеж в двата сектора също дават представа за мощта на икономиката и за нейната способност да поддържа натрупаното благосъстояние и да създава ново. Следователно икономическите индикатори са важни, но не дават представа за пълната картина. Множество параметри се използват, за да се определи доколко добре се изхранват хората, да се определят техният цялостен хранителен статус, средната продължителност на живота, достъпът до медицински услуги, грамотността и образователните институции, различните нива умения за справяне с бързо променящите се икономически и социални изисквания. Могат да се добавят още много други индикатори за качеството на живота. Въпреки това не може да не се обезпокоим, ако приложим рецептата, предложена от Махатма Ганди. Според неговия изключително прост критерий при изпълнението на всяко предложено или планирано действие трябва да се изтрият сълзите от очите на един беден и потиснат човек. Ганди акцентира върху това, че само след като изтрием сълзите от лицата на всички хора, можем да се превърнем в нация. Всички индийци трябва да имат безопасно и приятно настояще и да бъдат в състояние да очакват едно по-добро бъдеще. Ние се стремим към една такава развита Индия.
Нашата космическа програма, видяна в мечтите на Джавахарлал Неру, Викрам Сарабхаи и Хоми Бхабха, беше насочена към пренасяне на посланието за развитие до всички домове в страната, особено до 600 000-те села, като заобикаляше множество от традиционно възприетите пътища за това. Програмата ни също така бе насочена към проучването на природните ресурси на страната, така че те да бъдат използвани в полза на хората. Мнозина в Индия са считали тези цели за непостижима мечта в началото на 60-те години, когато се роди космическата ни програма. Ние обаче видяхме в тези цели една реална и постижима визия. Това, което последва, беше една споделена мисия. Всеки човек в Индийската организация за космически изследвания (ИОКИ) вярваше, че е роден, за да осъществи всичко онова, което космическата технология може да донесе на страната и на нейния народ. Днес със задоволство отбелязваме, че тази визия наистина се е реализирала, особено по отношение на достигането до хората, предоставянето на комуникации чрез различни мрежи в отдалечени райони, системи за предупреждаване за бедствия, бързо проучване на ресурси за картографиране на наземни води, спасяване на горските площи и мн.др. Както, разбира се, и предоставяне на определени стратегически преимущества, които са от жизненоважно значение за Индия в един свят, който уважава единствено силата.
Ние също така се гордеем и сме щастливи, че мечтите на много индийци в земеделската, научната, културната и социалната сфера също бяха сбъднати. Въпреки това обаче визията за една просперираща Индия без бедност, една силна в търговско отношение Индия, една Индия, която има силни позиции в множество области на науката и технологията, една Индия с иновативна индустрия и с модерно здравеопазване и образование за всички все още остава да бъде напълно реализирана в бъдеще.
На световната сцена, въпреки че Студената война приключи, все още се използват определени тактики за гарантиране на военно и икономическо преимущество на развитите държави. Все още се прилагат различни видове технологични откази – те са насочени предимно срещу развиващите се държави като Индия.
Нека да направим кратък преглед на развитието на производството на бойни оръжия и видовете военно дело, за да разберем последствията от тях, които могат да ни засегнат. Обръщам внимание на този въпрос, тъй като за по-малко от един век станахме свидетели на промяна в характера на военното дело и въздействието му върху обществото. В ранните години от историята на човечеството се водеха войни предимно от типа „човек срещу човек”. През ХХ в. до 1990 г. военното дело се задвижваше от оръжията. Използваха се пушки, танкове, самолети, кораби, подводници и ядрени оръжия, както и космически кораби с разузнавателна цел. Разпространението на конвенционални, ядрени и биологични оръжия беше в своя апогей поради конкуренцията между суперсилите.
Следващата фаза, в нов вид, започна едва след 1990 г. Светът навлезе в ерата на икономическите войни. Използваното средство е контрол върху пазарните сили посредством високи технологии. Двигателната сила е генерирането на богатство с определена икономическа доктрина. Следователно спешният проблем, с който трябва да се справим колективно като нация, е как да боравим с тактиката на икономическото и военното доминиране в тази негова нова форма, което прониква през задната ни врата. Днес технологията е основният двигател на икономическото развитие, ние трябва да разработим местни технологии, за да увеличим конкурентоспособността си и да генерираме национално богатство във всички сегменти на икономиката. Следователно – належащата нужда е да въоръжим Индия с технологии.
Всяка организация, общество или дори нация без визия е като кораб, който се носи по вълните без каквато и да било цел или посока. Именно яснотата на националната визия води хората напред към постигането на дадена цел. Предишното поколение, великото поколение на борците за независимост, водено от Махатма Ганди и много други, постави пред нацията визията за независима Индия. Това беше първата визия, поставена пред нацията. Затова тя се загнезди дълбоко в съзнанието и в сърцето на народните маси и бързо се превърна в голямото вдъхновение и двигателната сила, която накара хората заедно да се впуснат в борбата за независимост. Обединените всеотдайни усилия на хората с всякакво обществено положение спечелиха независимост за страната.
Следващото поколение (към което принадлежа и аз) решително изведе Индия на пътя на икономическото, селскостопанското и технологичното развитие. Но Индия прекалено дълго е била сред редиците на развиващите се държави. Нека заедно да поставим втората национална визия – за Развита Индия. Убеден съм, че тя ще се реализира на практика за 15–20 години.
Какво означава статутът на развита държава за обикновения човек? Той предполага радикална трансформация на нашата национална икономика, за да се превърне тя в една от най-големите икономики в света, където хората живеят много над прага на бедността, образователната система и здравеопазването са с много висок стандарт, националната сигурност е сравнително гарантирана и ключовите компетенции в определени основни области са значително разширени. Това ще доведе до увеличено производство на качествени стоки, вкл. за износ, като по този начин ще гарантира непрекъснат просперитет за всички граждани. За да постигнем това, ние трябва да изградим и укрепим националната инфраструктура в огромни мащаби. Трябва да надградим силните си страни, вкл. огромния ресурс от талантливи учени и технолози и богатите природни ресурси. Затова се отделя подобаващо внимание на развитието на специализиран човешки ресурс в страната, за да бъдат постигнати тези цели.
Глобализацията, която означава интегриране към световната икономика, носи със себе си въздействието на външни сили върху нашето общество. Някои експерти може да изтъкнат, че това са икономически или търговски, или пазарни сили и че те имат благоприятно въздействие поради това, че развиват нашите „ключови компетенции” в области, в които ние имаме „конкурентно предимство”. Ние споделяме възгледа, че конкуренцията – както вътрешна, така и с другите глобални играчи, би помогнала страната ни да стане ефективна и силна. Но развитите страни са поставили някои нетарифни бариери, които подкопават устоите на „идеалната” конкуренция, основана на пазарните сили. Те са насочени преди всичко към отказване на възможности на други страни, които се опитват да постигнат статута на развити. Простият анализ на много от тези международни или глобални сделки показва непрекъснат процес на доминиране над останалите от страна на няколко държави. Индия трябва да бъде готова да посрещне такива избирателно насочени действия от страна на по-мощните играчи в своя поход да осъществи визията си за постигане на статут на развита държава.
Всяка държава става велика благодарение на своите жители, а жителите от своя страна стават важни граждани на тази велика държава. Като внася нестратегически отбранителни системи (стратегически системи няма да бъдат на разположение), дадена държава няма да бъде в състояние да защитава нито икономическата си независимост, нито сигурността си, тъй като това ще запази навеки зависимостта й от други държави. Способността на дадена държава да защити сигурността си и да развие независима външна политика зависи от степента, в която тази държава е способна да ги подсигури, като разчита на собствени ресурси за отбраната и отбранителните си системи. В тази връзка всички трябва да сме наясно, че никой няма да протегне ръка, за да ни поведе към клуба на „развитите страни”.
Индия трябва да развие своя собствена икономическа политика и да разработи свои бизнес и маркетингови стратегии. Защото трябва да играем многостранна игра, да привличаме чуждестранни инвестиции, да имаме смесени дружества и да бъдем активен международен играч. В същото време ние трябва да помним, че онези, които се стремят към висоти, трябва да се научат да вървят сами по пътя, когато това е необходимо.
Откъс от „Индия – 2020: Визия за новото хилядолетие” от А. П. Дж. Калам
"Светилник ", 9, 2007 | Редакционна колегия | Клуб "Приятели на Индия" | Издателство "Фльорир"