monal-b-111

От всички висши форми на живот птиците са тези, които възхищават човечеството от незапомнени времена. Без тези крилати същества светът би бил мрачен и зловещо тих. Mежду птиците може би най-великолепни и ефектни са фазаните. От тях по света има 51 вида, 50 от които произхождат от Азия. Изглежда, някога в далечното минало фазаните са се появили в района на Хималаите и оттам са се разселили към Тибет, Китай и към други части на Южна и Югоизточна Азия. Кога и как това се е случило, е все още неизяснен въпрос, който предстои да бъде разгадан. Но така или иначе връзката им с Хималаите е установена и придава някакъв своего рода ореол на тези красиви птици.

Сред птиците с безспорен произход от Хималаите е фазанът монал и така се и нарича ­ хималайски монал, поради това, че е разпространен по цялото протежение на планината от Афганистан и Пакистан на запад до Аруначал прадеш в Индия на изток, освен че се среща и в Тибет, Китай, Бутан, Непал и Мианмар (Бирма). Никой друг вид фазани не се радва на такова широко разпространение из региона на Хималаите. Хималайският монал е обявен за птица на двата северни индийски щата ­ Химачал прадеш и Утаранчал, а също и за национална птица на Непал и стои върху герба на страната. Рядко на птица се дава такова високо държавно признание. Затова не е чудно, че моналът е толкова специална птица за цяла Южна Азия.

Изглежда, че главната причина за това признание и патрониране е великолепното оперение на мъжкия монал, удивително оцветен и оттам и описанието му като птицата с девет цвята. В някои части го наричат сунал или суна мургх, което означава златна птица. Гребенът и главата му са във великолепно искрящо зелено, шията ­ в блестящо медночервено със златистозелени отблясъци при определена светлина. Предната част на гърба е зеленикавобронзова, а задната е сребристо-бяла, скрита под криле в лилаво с метален оттенък. Коремната част е кадифено-черна, а опашката е с цвят на канела. Гладката кожа около очите е синкава. Цялостният ефект е заслепяващо великолепие, несрещано другаде. Рядко съществуват поразяващи с красотата си гледки като тази на мъжки монал, спускащ се хоризонтално от някоя височина, блестящ под златистите слънчеви лъчи като гигантски, оцветен в цветовете на дъгата скъпоценен камък. Достигнал долината, той прибира крилете си и потъва в нея.

Хималайският монал обитава височини от 2500 до 5000 метра, но през зимата може да се срещне в по-ниските места.

Предпочита дъбови, рододендронови или кедрови гори с обширни поляни. Нощува по големите дървета, но през лятото спи и на земята по високите скали. Мъжкият може да се види с повече от една женска птица. Храни се с грудки, корени и насекоми, които изравя от земята и по разровените от него места се открива присъствието му в даден район. Яде също трева, семена, ягоди, малини, боровинки, но през всички сезони най-много обича да търси храната си в пръстта по земята.

Зовът на мъжкия е силно подсвиркване, което обикновено се чува на зазоряване от някоя висока скала над пропаст, след което птицата плавно излита и каца на друга издатина по-надолу. Подплашен, фазанът монал излита с устрем и ако прелети над главата на човек, усещането е като преминаване на ракета.

Женската птица няма нищо очарователно във вида си. Когато я ухажва, мъжкият потъва в зрелищен танц, включващ и характерен брачен полет. Размножителният период е лятото ­ май или юни. Яйцата си ­ четири или шест, оставят в гнезда на земята под някакъв камък или паднал ствол на дърво. Инкубационният период е по-малко от месец.

Хималайският монал може да се наблюдава най-често в някои области на Химачал прадеш и Утаранчал през зимата, когато птиците слизат по-ниско, по-близо до населени с хора места. В Химачал прадеш областите Шимла, Кулу, Кангра, Чамба и Сирмаур са обитавани от множество екземпляри на птицата монал. За тези, които обичат да пътуват, чудесни места да наблюдават този вид фазан са Големият хималайски национален парк и резерватът Кедарнат в Утаранчал, където по удобен път с кола се стига на около 3000 м височина в царството на монала.

Въпреки широкото си разпространение хималайският монал е застрашен вид и в последните години популацията му е значително намаляла. Лови се главно заради месото и перата му. Подлежи на защита по чл. 1 на Закона за защита на дивата природа от 1972 г.

В Индия монал притежават само зоологическите градини в Дарджлинг, Колката (Калкута) и Канпур и развъдниците на фазани в Сарахан и Кифри в Химачал прадеш.

Наблюдаването на фазана монал, особено в слънчев ден при полет от високите скали към долината, е незабравима за цял живот гледка. 

Превод от английски:

Момчил Веселинов