Ракеш, Рупеш, Марина и музиката
Марга Димитрова
Марина Великова е завършила музикалното училище във Варна, а след това и музикалната консерватория. Основният й инструмент е фагот. Свири заедно с група „Ом”, създадена преди 17 години. През 1996 г. отиват за първи път в Индия в рамките на проекта „Еверест концерт”, който е изключително предизвикателство, защото се провежда на най-високото място в света. Тази експедиция с Дони, Коцето–Калки, Славка Славова и други чудесни музиканти преобръща живота на Марина...
Стъпила в Индия, тя разбира, че пак ще се върне там. Минават обаче близо 8 години, докато това се случи. За първи път Марина чува индийска музика още като ученичка в музикалното училище и веднага разбира, че това е музиката, която иска да свири. Много харесва и европейската класическа музика, но е категорична – индийската музика е най-близка до самата нея.
Една обява за стипендия от Министерството на културата на Индия и от нашето Министерство на образованието сбъдва мечтата й. Кандидатства да учи класическа музика в Индия и обучението продължава цели четири години. Това е дълъг срок и голямо изпитание, но сега, когато тези години са изтекли, е сигурна, че си е струвало и че ще продължи. Ще продължи да се занимава с индийска музика. Сега отново тръгва за Индия, за да свири.
Дълго време Марина искаше да срещне музиканти, с които да се чувства истински добре на сцената. Защото в музиката, която прави, е много важно, но е трудно да срещне точния партньор. Свирила е с много музиканти, но чак сега открива своите истински партньори в лицето на индийските братя музиканти Ракеш и Рупеш Кумар. Те харесват и познават всички нови течения в музиката. Рупеш свири на сарод.
Срещат се още през първата година в индийския музикален институт. Правят няколко пробни записа, а след три години, когато отново се срещат, вече започват да свирят заедно. Опитват се да смесват съвременните стилове в музиката – на ръба на джаза, на етническата музика, смесват български фолклор с индийска музика и в този смисъл за тях е важно, че си партнират добре. Целия си живот Ракеш и Рупеш са прекарали в свирене. Марина признава, че при работата си с тях е научила и постигнала неща, които с години не е могла.
Проектът на групата, обединил музикалните традиции на Индия и Изтока с музикалните традиции на България, Балканите и Европа, се нарича „По дългия път”. Започва преди три години и включва серия от концерти и турнета в Азия, Европа и Америка. Началото е поставено с концерт в Делхи, следва концерт в Пекин, а през лятото на 2007 г. изнасят поредица от концерти в България – в София, Пловдив, Варна, Велико Търново.
Ракеш Кумар има три рекорда, записани в книгата на Гинес: през 2002 г. свири 25 часа без прекъсване на табла, през 2004 г. сам подобрява собствения си рекорд, като свири 36 часа, а сега заедно с Рупеш са записали нов рекорд – 51 часа непрекъснато свирене. Някои смятат, че не върви да се поставят рекорди, когато става дума за изкуство, но за Ракеш и Рупеш да се усъвършенстваш непрекъснато, да достигаш нови висоти в уменията си е едно от най-важните неща в живота. За тях свиренето 51 часа е нещо като съпреживяно упражнение по концентрация. За да постигнеш рекорда, трябва преди това дни наред да се подготвяш, като намалиш до минимум храната, водата и времето за почивка. Повече от 10 дни братята са медитирали в планината – без храна и почти без вода. Казват, че ако много силно вярваш и ако достатъчно си се молил, ти без усилия ще дадеш всичко от себе си… Когато направиш това, има кой да се погрижи за останалото.
За следващото подобряване на рекорда през тази зима е поканена да участва и Марина.
Няколко седмици Ракеш, Рупеш и Марина свириха заедно в България. Подготвят се да издадат своята музика. Надяват се тя да бъде приета добре и в България и в Индия, а и навсякъде по света. През малкото свободно време между концертите Марина завела Ракеш и Рупеш на екскурзия на Витоша, а те били толкова очаровани, че категорично заявили: „Това е раят!”
Сега тръгват отново за Индия и там ще продължат да свирят заедно. Убедени сме, че ще чуете за тях!