kosmos

Индия постигна забележителен пробив в търсенето на варианти за разработване на многократно използваем космически носител, базиран на съвременната система за „двигателна тяга чрез въздушно дишане”. Това бе постигнато след успешната демонстрация на разработен в Индия правотоков въздушнореактивен двигател със свръхзвуково запалване (скрамджет). Според източници от Индийската организация за космически изследвания (Indian Space Research Organization, ISRO) чрез серия наземни тестове, проведени от космически център Викрам Сарабхаи (VSSC), Тируванантапурам – най-големия индийски космически център, е било постигнато стабилно свръхзвуково запалване за почти 7 сек и скорост шест пъти по-голяма от скоростта на звука! Между другото, скрамджет технологията, която би могла да бъде използвана за изграждане както на ракети-носители, така и на ултрабързи транспортни самолети, е все още в начален етап на развитие по целия свят, докато Индия демонстрира, че е в челните редици на разработката на новата технология.

ISRO се подготвя за следващата стъпка в тестовете на скрамджета, която включва изстрелване на двустепенна RH-560 ракета по суборбитална траектория от космическия център в Шрихарикота. Целта на това да се пристъпи към тази първокласна носеща система е да се намалят разходите за извеждане в орбита на сателити. Това би помогнало на Индия да се превърне в основен играч на глобалния пазар за извеждане на комерсиални сателити; проектът е на стойност два млрд. долара. ISRO е на твърдото мнение, че настоящата гама от еднократни ракети-носители, базирани на традиционната химическа двигателна тяга, води до по-високи разходи при изстрелванията.

Ракетите-носители, базирани на „дишаща” тяга, са много по-леки и ефикасни от ракетите, които се използват в момента. Причината за това е, че те „засмукват” кислород директно от атмосферата и го изгарят заедно със съдържащия се на борда течен водород, за да произведат нужния тласък напред. Всъщност президентът А.П.Дж.Абдул Калам (по време на написването на статията Абдул Калам е бил действащ президент, бел. ред.) по време на работата си за ISRO е изиграл ключова роля за развитието на технологията на изработка на индийски ракети-носители.

Към момента ISRO възнамерява да популяризира потенциала на своята четиристепенна Полярна сателитна ракета-носител (PSLV), включваща редуващи се степени на течно и на твърдо гориво, и тристепенната Геосинхронна сателитна ракета-носител (GSLV), чиято последна степен е снабдена с криогенен двигател. Antrix Corp. – комерсиалната част от индийската космическа програма със седалище в Бангалор, очаква да подпише договор за изстрелване на построен в Израел разузнавателен космически кораб, носещ синтетичен апертурен радар, чрез PSLV. На Antrix предстои да подпише и договор за извеждането чрез PSLV на чувствителен сателит, задвижван дистанционно, на сингапурския технически университет „Нанянг”. Освен това Космическият електронен и технологичен център на Индонезия също е постигнал споразумение с Antrix за изстрелване на сателит на държавния университет от PSLV. Според Г. Мадхаван Наир, председател на ISRO, индийските космически центрове са добре оборудвани да разработват, строят и извеждат стандартни сателити за страните от третия свят в завършен вид.

Antrix, която вече е предоставила голям брой значими компоненти и хардуер за космически кораби на компании от САЩ и Западна Европа, възнамерява да навлезе на световния пазар за комерсиални сателити от среден капацитет. Всъщност търговският алианс между Antrix и Европейската EADS Astrium дава възможност на Индия да построи няколко космически кораба с товар от EADS Astrium. Алиансът Antrix-EADS Astrium планира да разработи световен пазар за сателити от дву- и тритонен клас. На друг фронт ISRO също активно участва в руския сателитен навигационен проект „ГЛОНАС”, което ще осигури на Индия постоянен достъп до тази система. Наир също така подчертава, че САЩ са в процес на разрешаване на американските производители на сателити да използват индийски ракети-носители. Успешната разработка на индийския криогенен двигател за последната степен на GSLV ще позволи на Индия да извежда сателити от 2,5-тонен клас в геостационарната орбита. Преди края на десетилетието Индия ще е в състояние да използва своя мощен носител GSLV-MK III, способен да изведе в геостационарната орбита сателит от 4-тонен клас. Наир разкрива, че отдаването под наем на транспондери на борда на изведения през декември 2005 г. индийски комуникационен сателит INSAT-4 A ще генерира приходи от 400 млн. рупии на година за следващите 10 години. Според думите му се очаква двойно нарастване на приходите от продажба на ресурсни данни от серията индийски наблюдателни сателити IRS. Antix в сътрудничество с американската Space Imaging се стремят да направят достъпни на глобално ниво данните от IRS. Международната мрежа за директен прием на данни от IRS вече включва повече от 20 наземни станции в различни части от света. Важно за отбелязване е, че ресурсните данни от IRS съставляват една пета от световния пазар на сателитна информация.

Antrix e в договорни отношения и с Inmarsat и US Space Network с цел сътрудничество по време на сателитните мисии. Antrix е подписала договор за създаване на смесено предприятие с MEASAT от Малайзия с намерението да се даде възможност на мрежите на индийския INSAT и на малайзийския MEASAT да предлагат комерсиални сателитни услуги по територията на целия Азиатско-тихоокеански регион. Едновременно с това MEASAT е в процес на сдобиване със своя MEASAT-4 сателит от Antrix.

Междувременно индийските космолози ще се стремят към по-голям дял от GLONASS (Глобална навигационна сателитна система) – съзвездие от руски сателити, които позволяват както на военни, така и на цивилни потребители да проследяват въздушния, морския и наземния трафик. Това е предвидено в споразумение, което Индия е подписала с Русия.