Стихове на Рабиндранат Тагор
Превод: Александър Шурбанов
Архив | English
Песента, която дойдох за изпея
Песента, която дойдох за изпея, до днес остана неизпята.
Прекарах дните си в настройване и разстройване на струните.
Не е настанал още истинският час, не са избрани точните думи; само сърцето ми кърви от желание.
Цветът не е разцъфнал; само вятърът въздиша наоколо.
Не съм виждал лицето му, не съм чувал гласа му; чух само тихите му стъпки по пътя пред дома си.
През целия си ден разстилах рогозката, където той ще седне на пода;
но светилникът не е запален и аз не мога да го поканя в своя дом.
Живея с надеждата, че ще го срещна, но тази среща още не е дошла.
Песента ми свлече накитите си
Песента ми свлече накитите си. Тя не се гордее с гиздави премени.
Украшенията биха нарушили нашия съюз, биха се изпречили между теб и мен;
техният звънтеж би заглушил твоите нашепвания.
Пред лицето ти засрамено умира поетичното ми славолюбие.
О, учителю на поетите, аз съм седнал в твоите нозе.
Дай ми само да направя този свой живот прост и строен като свирка от тръстика,
в която ти да влееш музика.
Сърцето ми като паун в дъждовен ден
Сърцето ми като паун в дъждовен ден разперва своите пера, обагрени с възторжените цветове
на мислите,
и в тази си омая дири някакво видение в небето
с копнеж по някого, когото не познава.
Сърцето ми танцува.
А в небесата облаците тътнат,
пороен дъжд залива хоризонтите,
смълчани, гълъбите тръпнат в своите гнезда,
из наводнените ливади крякат жаби
и облаците тътнат.
Коя ли е онази в княжеската кула,
която е разплела тъмнината на косите си
и спуснала върху гръдта си синия воал?
Тя скача и се втурва диво под внезапните светкавици,
а тъмните коси танцуват върху рамената й.
Не е за мене любовта, която
Не е за мене любовта, която не познава никакви прегради, но като кипналото вино,
пръснало съда си в миг, на халос се разлива.
Прати ми любовта, която е бистра и прохладна като твоя дъжд - тоз, който
благославя жадната земя и пълни глинените прости делви.
Прати ми любовта, която би могла да напои съществуванието до сърцевината му,
за да се разпростре оттам като невидимия сок през разклоненото дърво на битието
и да избликне в цвят и плодове.
Прости ми любовта, която укротява сърцето с пълнотата на покоя.
"Светилник" | Клуб "Приятели на Индия" | Издателство "Фльорир"