rabindranat_tagor_fliorir_svetilnik

Стихове на Рабиндранат Тагор

Превод: Александър Шурбанов

Песента, която дойдох за изпея

Песента, която дойдох за изпея, до днес остана неизпята.

Прекарах дните си в настройване и разстройване на струните.

Не е настанал още истинският час, не са избрани точните думи; само сърцето ми кърви от желание.

Цветът не е разцъфнал; само вятърът въздиша наоколо.

Не съм виждал лицето му, не съм чувал гласа му; чух само тихите му стъпки по пътя пред дома си.

През целия си ден разстилах рогозката, където той ще седне на пода;

но светилникът не е запален и аз не мога да го поканя в своя дом.

Живея с надеждата, че ще го срещна, но тази среща още не е дошла.

Песента ми свлече накитите си

Песента ми свлече накитите си. Тя не се гордее с гиздави премени.

Украшенията биха нарушили нашия съюз, биха се изпречили между теб и мен;

техният звънтеж би заглушил твоите нашепвания.

Пред лицето ти засрамено умира поетичното ми славолюбие.

О, учителю на поетите, аз съм седнал в твоите нозе.

Дай ми само да направя този свой живот прост и строен като свирка от тръстика,

в която ти да влееш музика.

Сърцето ми като паун в дъждовен ден

Сърцето ми като паун в дъждовен ден разперва своите пера, обагрени с възторжените цветове

на мислите,

и в тази си омая дири някакво видение в небето

с копнеж по някого, когото не познава.

Сърцето ми танцува.

А в небесата облаците тътнат,

пороен дъжд залива хоризонтите,

смълчани, гълъбите тръпнат в своите гнезда,

из наводнените ливади крякат жаби

и облаците тътнат.

Коя ли е онази в княжеската кула,

която е разплела тъмнината на косите си

и спуснала върху гръдта си синия воал?

Тя скача и се втурва диво под внезапните светкавици,

а тъмните коси танцуват върху рамената й.

Не е за мене любовта, която

Не е за мене любовта, която не познава никакви прегради, но като кипналото вино,

пръснало съда си в миг, на халос се разлива.

Прати ми любовта, която е бистра и прохладна като твоя дъжд - тоз, който

благославя жадната земя и пълни глинените прости делви.

Прати ми любовта, която би могла да напои съществуванието до сърцевината му,

за да се разпростре оттам като невидимия сок през разклоненото дърво на битието

и да избликне в цвят и плодове.

Прости ми любовта, която укротява сърцето с пълнотата на покоя.