ТОЛСТОЙ И ИНДИЯ
Д-р Виолина Атанасова
Едно от най-важните постижения в областта на ориенталистиката от края на XVIII в. е откриването на санскрита. Благодарение на него световната общественост се запознава с древното културно наследство на Индия, с нейната богата литературна и философско-религиозна традиция. През XIX и началото на XX в. тя е обект на огромен интерес не само от страна на учените, но и на западните интелектуалци.
Всеобщото увлечение по Индия не отминава и Русия. Стремежът на руската общественост към цялостно опознаване на Индия води както до изучаване на културните паметници, така и до интензивни културни контакти между просветените кръгове в Русия и Индия. В началото на XX в. в Русия бързо расте известността на Р. Тагор. През 1914-1915 г. излиза шесттомно издание с избраните му произведения.
Индийската и по-специално будистката архитектура, скулптура и иконопис също се радват на голям интерес. През 1871 г. Руската художествена академия изпраща двама архитекти за “изучаване на древните архитектурни паметници, които биха могли да послужат при археологическата разработка на материалите, свързани със създаването на руския архитектурен стил”. Индийските теми навлизат и в руското изобразително изкуство. В резултат на пътуванията си в Индия (през 1874-1876 г. и през 1882-1883 г.) Верешчагин създава 150 етюда и скици, на основата на които се появяват 36-те му картини, известни като “индийската серия”. Главното є съдържание е историческо повествование на британското господство в Индия. В разглеждания период започва своята дейност и друг световноизвестен руски художник Н. К. Рьорих. Платната му са опит да уловят трансцендентния дух на тази страна, за което спомага интересът му към нейната религия и философия. Научните експедиции, организирани от семейство Рьорих, допринасят за изучаването на Централна Азия и Индия.
Музикални образи от Изтока, включително и от Индия, се появяват в творчеството на Н. А. РимскиКорсаков (напр. арията на индийския гост в операта “Садко”), в симфоничното произведение на А. Г. Рубинщайн “Танц на кашмирските невести”, в “Нал и Дамаянти” на А. С. Аренски и др.
Етнографията, древната медицина, митологията и начинът на живот на индийското население, религията и философията всичко това намира израз в научни и популярни издания, в дневници и илюстративни материали.
Откриването на санскрита има и друго значение за Европа то спомага да се разкрият корените и развитието на индоевропейската езикова група. Наред с това обаче сравнителните изследвания служат за раждането на различни теории и популярни концепции, в които се прави опит да се обоснове изключителността и древният произход на отделни народи посредством аргументи за сходството на тяхната култура с индийската. Идеята за близостта между руския и индийския народ намира отражение в някои концепции на славянофилството и евразийството. Нейните привърженици се стремят да докажат, че освен външното, формално сходство между руската (и славянската) култура, от една страна, и индийската, от друга, съществува духовно родство. За взаимното привличане между Русия и Индия се изтъкват дълбоки вътрешни причини: това са преди всичко идеалите за доброто и красотата, които страстно утвърждават най-великите представители на руската класическа литература Пушкин, Толстой и Достоевски. Неудържимият стремеж към откриването на духовни хоризонти се смята за една от най-силните черти на просветените среди и в Индия, и в Русия. Толстой подчертава, че “това не е плачевна слабост на един период от руския живот или въобще на руския човек, а е огромна, нова, непозната за Европа, но понятна за индиеца сила”.
Някои западни писатели като Р. Ролан и Ст. Цвайг също отбелязват, че обръщането към възвишените идеали е това, което отличава руската от класическата западна и я сродява с класическата индийска литература.
Лев Николаевич Толстой заема особено място в историята на руско-индийските културни контакти не само защото неговата популярност в Индия е значителна, но и поради мястото, което заема индийската култура в неговия светоглед, в литературното му наследство и в неговото своеобразно учение, разпространяващо се по цял свят.
Влиянието на Толстой върху индийската интелигенция е известно, затова ще го спомена накратко. Много от индийските религиозни реформатори откриват близост между толстоисткото учение и индийската религиозно-философска мисъл. Джавахарлал Неру отбелязва, че Л. Н. Толстой принадлежи към тези европейски писатели, чиито имена и произведения са добре познати в Индия. Махатма Ганди го споменава като един от своите учители. От 1909 г. до 1910 г. двамата поддържат активна кореспонденция. Както в писмата си, така и в биографичната си книга “Моят живот” Ганди пише, че изучаването на книгите на Толстой “Кратко изложение на Евангелието”, “Какво трябва да направим” и пр. е оказало неизлечимо влияние върху целия му живот. От своя страна Толстой проявява жив интерес към дейността и трудовете на Ганди. В писмо от 7 септември 1910 г. той му пише, че книгата “Самоуправлението на Индия” и въпросите, които се обсъждат в нея, са “от голямо значение не само за Индия, но и за цялото човечество”.
В литературата, посветена на Толстой, многократно се отбелязва и духовното родство между него и Рабиндранат Тагор. Самите те откриват сходство в проповядваните от тях идеи.
За влиянието на индийската култура върху светогледа и жизнения път на Лев Толстой свидетелстват както записките в дневниците на писателя, така и спомените на неговите съвременници.
Интересът му към тази страна започва още в началото на 70-те години на XIX в. Първоначално той е свързан с фолклора, по-късно се задълбочава с изучаването на индийските религиозно-философски системи.
През 1901 г. Толстой установява преки контакти с представители на индийската интелигенция. От този момент Ясна поляна става уникален център на руско-индийските научни и културни отношения. Тук се стичат списания, книги, вестници, писма от цяла Индия и от индийци, живеещи навсякъде по света, пристигат и се срещат учени, писатели, журналисти, обществени и религиозни дейци. Леонид Андреев си спомня, че през април 1910 г. Толстой вече поддържа постоянна връзка с китайци и индийци. Размяната на писма и срещите с представителите на тези народи укрепват в него убеждението, че Изтокът има водеща роля в духовното развитие на човечеството.
Толстой изучава индийското класическо наследство и преди всичко Ведите и будистките текстове. Той е запознат с такива произведения като Рамаяна и Махабхарата. Много цени и обича Бхагавадгита. Тя многократно се споменава в дневниците и писмата му, и винаги с възторжени оценки. В своите сборници “Мисли на мъдрите хора за всеки ден”, “За душата”, “За всеки ден”, “Пътят на живота” и др. Толстой включва много цитати от различни литературни паметници като Пураните, Упанишадите, Бхагавадгита, Махабхарата и Манусмрити.
Интересът на Толстой към древноиндийската религия и философия особено се задълбочава в края на 70-те началото на 80-те години на XIX в., когато в живота му настъпва духовна криза. Търсейки отговор на вълнуващите го въпроси за смисъла на живота и за предназначението на човека, писателят отново и отново се потапя в индийската мисъл, която в продължение на векове е разработвала тези теми. В този период особено отчетливо се проявява и ролята на будизма за формирането на възгледите на писателя. С будизма Толстой се запознава през 1847 г. Още 19-годишен юноша той среща в Казанската болница будистки лама и от него за пръв път узнава за същността на принципа ахимса. Р. Ролан придава голямо значение на този факт и свързва с него постъпването на младия Толстой във факултета за източни езици на Казанския университет. През 1866 г. по негова молба Николай Страхов му изпраща книгата “Лалита виктара” - тибетски труд за Буда, излязъл в превод на френски език. По-късно той посочва тази книга сред другите, които са оставили дълбока следа в неговото съзнание. През следващите години той задълбочава познанията си в тази област. Според различни сведения от края на 1884 г. до 1896 г. Толстой чете будистка литература и много произведения, посветени на будизма.
Разкривайки вътрешните си противоречия, отчаянието и дългия път, който изминава в опита си да намери духовни устои в своята “Изповед”, Толстой често се позовава на Сократ, Соломон, Шопенхауер и Буда. “И това, което са казали тези силни умове, са казвали, мислили и чувствали милиони и милиони души. И мисля, че същото чувствам и аз” споделя писателят съзвучието на своите търсения с тези на мислителите от различни времена и от различни страни.
Първоначално Толстой възприема будизма като отрицание на живота очевидно както под влияние на оценката му в западната литература, така и на моментното си душевно състояние. Впоследствие обаче отношението му към будизма и към индийската религия и философия като цяло все повече се променя. Той се отнася критично към интерпретациите на индийската философска мисъл в работите на Шопенхауер, като отбелязва, че философът черпи от ведическата философия главно нейното песимистично отношение към живота в материалния свят. Според свидетелството на негови съвременници и последователи той започва да оценява будизма като ръководство за вътрешното си самоусъвършенстване.
Макар и да отделя голямо внимание на класическото културно наследство на древна Индия, Толстой е силно повлиян и от по-късните му интерпретации от страна както на индийските религиозни реформатори, така и на западните мислители и философи. С голям интерес чете такива списания като “Светлината на Индия”, “Новият реформатор” и др. През 1896 г. се зпознава с произведението на Вивекананда “Философията на йога”, а през 1907 г. с неговите “Речи и статии”. Особено силно влияние му оказват беседите на Рамакришна, за които той записва в своя дневник: “Имат много общо с моето разбиране.”
Много от познанията на Толстой за Индия стигат до него чрез посредничеството на западните писатели и философи. Той задълбочено изучава произведенията на патриарха на западната индология Макс Мюлер. В списъка на книгите от 1873 г., които възнамерява да прочете, са “Страната на Ведите” от Г. Перселвил; “Описание на характера, поведението и обичаите на народите на Индия” от Д. А. Дюбоа; “Очерци за религията и философията на индусите” от Х. Т. Колбрук и др.
Сред имената на западните мислители, които повлияват не само върху цялостния му светоглед, но и върху формирането на отношението му към индийската традиция, трябва да се споменат Питагор, Платон, И. Хердер, А. Силезиус, Р. Эмерсон, Г. Торо, А. Шопенхауер и Кант. Толстой е запознат и с теософията, която той не приема главно заради акцентите, които тя поставя върху тайнственото.
При съпоставянето на свидетелствата за това кога, как и какво е усвоявал Толстой от индийската култура, може да се стигне до извода за дълбокото емоционално въздействие, което му оказва класическото наследство на Индия за това говорят кратките записки в дневниците и писмата му. Когато става дума за осмислянето и интерпретациите на основополагащите идеи на индийската традиция, трябва да отбележим, че той не остава встрани от модните за времето си тълкувания. В същото време задълбоченото изучаване на индийските класически произведения съдейства за критичното му отношение към някои разпространени по неговото време възгледи за Индия. Тези особености несъмнено оказват влияние и върху начина, по който Толстой извлича някои елементи на своя светоглед от индийските източници.
Индийското влияние намира отражение както в светогледните положения на толстоисткото учение, така и в литературното творчество на писателя и винаги във връзка с поставяните от него Вечни въпроси за Вечната душа.
Както е известно, в разработката на концепцията за “непротивене на злото с насилие” Толстой се опира върху християнската етика и преди всичко върху проповедите на Исус Христос. Наред с това самото отношение на Толстой към християнството се различава от общоприетите постановки, налагани от Православната църква. Несъгласието му с тях го подтиква да се обърне към по-старите християнски източници, включително и към църковното предание. В своите произведения той нашироко използва сюжети от житията: например от Пролога книга, издадена в Русия за пръв път през 1642 г., съдържаща поучения и кратки жития на светии. Известен е източният произход на някои сюжети в Пролога, например “Житие на Принц Иоасаф”, което представлява християнизиран преразказ на жизнеописанието на Буда, “Притча на свети Варлаам за временния тук век”, “Стефанит и Ихнилат” и др. Някои изследователи намират сходство и в духовната практика на християнските подвижници (особено на исихастите) с практиката на бхакти-йога и мантра-йога. В “Отец Сергий” Толстой описва старец, който държи тялото си “неподвижно, устремил очи към върха на носа си и творящ умна молитва, духом повтаряйки: “Господи Иисусе Христе, сине Божий, помилуй мя.” Това описание поражда асоциации с указанията на Бхагавадгита: “Съсредоточавайки ума, мислите и сетивата контролиращ, нека, седнал в асана, да упражнява йога за изчистване на Аз-а, като поддържа тялото, главата, шията изправени и неподвижни, погледа държащ във върха на носа, без настрани да поглежда.”
Християнските идеи в светогледа на Толстой тясно се застъпват с тези на други религии и нещо повече, той променя представите си за самото християнство. Макар че неведнъж казва: “Вярвам в учението на Христос”, в статия от 1902 г., озаглавена “Към духовенството”, той прави едно съществено разяснение: “Християнството е истинска религия в тези негови положения, в които то се съвместява с основните положения на брахманизма, конфуцианството, даоизма, еврейството, будизма и мохамеданството.”
Съсредоточието върху основния въпрос за неугасимата потребност на човешката душа да реализира духовната си същност в художественото творчество на Толстой е свързано с разработването на редица теми за предназначението на човека, за безсмъртието на душата, за постигането на върховното блаженство и др. в контекста на индийската философия. Размишленията на Толстой за прераждането, кармата, физическата и възвишената любов са превъплътени в духовния свят на неговите герои. Така още в трилогията “Детство, юношество, младост”, а по-късно и в “Анна Каренина”, и във “Война и мир” писателят търси отговор на въпросите за прераждането.
Сред изследователите съществуват разногласия относно отношението на Толстой към реинкарнацията преди всичко за това в каква степен той приема тази идея в индуистката или в будистката є интерпретация. Очевидно е обаче, че индийската литература играе голяма роля за осмислянето на въпроса за безсмъртието на душата.
Тази тема вълнува писателя главно във връзка с възникването в съзнанието на отделния индивид на най-сложните въпроси на битието, които той си поставя още преди да се запознае с философските теории. Духовното освобождение и постигането на щастието “новото щастие, ...намиращо се извън материалните сили, извън материалните външни влияния върху човека, щастието на душата...” това са въпросите, ръководещи духовните търсения на Пиер Безухов, на Дмитрий Оленин от произведението “Казаци”, на ранения Андрей Болконски. В тях се открива отгласът на индийския светоглед.
Логическо продължение на тези теми са мотивите за любовта и семейството, които Толстой разработва в повестта “Кройцерова соната” и в романа “Възкресение”. Според собствените му думи във “Възкресение” той се опитва да изобрази различните видове любов: “възвишената, плътската и любовта от още по-висок порядък, която облагородява човека; именно в нея, в тази последна любов е и възкресението”. Тук изследователите намират съответствие с изобразяването на “кама” и “према бхакти” в индийската литература.
Темите за кармата и за дълга намират пряко отражение както в размишленията, така и в художественото творчество на Толстой. Той приема кармата като разширение на Аз-а, като усилие, насочено към преодоляването на такива недостатъци в човека като мързел, алчност, гняв, похот, униние и др.
Макар да не изчерпват напълно отражението на индийската мисъл в светогледа и в творчеството на Толстой, разгледаните теми са илюстрация за влиянието, което му оказва индийското културно наследство. Трябва обаче да се отбележи, че наред с умозрителния пласт съществува и друго, практическо измерение на дългогодишните занимания на писателя с Индия. Обръщането му към целесъобразния начин на живот, вегетарианството и пр. отразяват все по-дълбокото му потапяне в нейната традиция.
В тази връзка искам да се спра на още един аспект, който привлича интереса на изследователите на Толстой за жизнения път на писателя. Едва ли може да се твърди с пълно основание, че той е живял в съответствие с индийските предписания. В една от своите лекции обаче руският философ М. М. Бахтин, визирайки четирите етапа на духовна организация (брахмачаря, грихастха, ванапрастха и саняса ашрама) на индивида в индийската традиция, отбелязва, че животът му “е необикновено органичен от гледна точка на индийските мъдреци”.
Самият Толстой смята, че животът му се разделя на 4 периода: 1. чудният и в сравнение със следващия невинен, поетичен период от детството до 14-ата му година; 2. ужасният 20-годишен период на разпуснатост и на честолюбиви, тщеславни и главно похотливи замисли и дела; 3. 19-годишният период след женитбата до духовното му прераждане, който от светска гледна точка може да се нарече “нравствен” и по време на който той живее честен и благопристоен семеен живот, съобразен с обществените правила, но същевременно и ограничен от семейните интереси, грижите за благосъстоянието и успеха, и леките удоволствия, и 4. 20-годишният период на духовно израстване.
За този последен период от живота му може определено да се твърди, че е белязан от силното влияние на индийската религиозно-философска мисъл. Без съмишленици и без подкрепата на семейството си, изолиран от цялото си предишно обкръжение, той намира утеха в Бхагавадгита. Така в сплавта от християнската и индийската мъдрост се ражда философията на толстоизма, философия, която има последователи в много страни и която поставя в основата си въпроса за вътрешното самоусъвършенстване на човека.
"Светилник ", 8, 2006 | Клуб "Приятели на Индия" | Издателство "Фльорир"