jamini_roy_122_b_svetilnik_fliorir

Джамини Рой е роден през април 1887 г. във феодално семейство с малко имение в Белиатор, село в областта Банкура в Западен Бенгал. Банкура е прочута с изработката на коне и играчки от теракота. Макар и роден в семейство на земевладелци, Рой е привлечен повече от средите на хората, които изработват теракотените коне и играчки, и от тези, които се занимават с театър в Калкута. Храмовете на Вишнупур, построени в стила на теракотените фигури, с много скулптурни релефи по стените си, също силно го привличат. И съвсем естествено е за едно чувствително дете, израсло в такова обкръжение, да бъде привлечено и от изящните изкуства.

Един разбиращ го баща, какъвто е бил неговият, успява да му помогне на 16-годишна възраст да бъде приет в Държавната академия на изкуствата в Калкута (днешна Колката). Много взискателното академично обучение по изящни изкуства му позволява да постигне техническа виртуозност в рисуването на портрети и пейзажи. Това обучение, разбира се, му помага да започне кариера на професионален художник и той успява в полето на своето творчество.

Въпреки това обаче Рой не е доволен от работата, която върши. На 34-годишна възраст решава да се откаже от своята процъфтяваща кариера и се връща в родното си село, за да последва действителното си призвание. “За да бъде смислено и истинско, изкуството трябва да бъде основано на социалното съзнание и на традицията, на която принадлежи” ­- е неговото твърдо убеждение.

Възможно е подсъзнателно Рой да е искал да се отърси от усвоеното стриктно академично обучение и да го опрости напълно. В този процес му помагат играчките от теракота и традиционните рисунки на земята пред входа на дома -­ ритуал, който той е наблюдавал от детството си. Може да се каже, че и освободителното движение против колониализма, вдъхновено и оглавено от Махатма Ганди, съвпада с неговите търсения да намери истинските си корени и като творец; това има своето отражение върху много интелектуалци от неговото време.

Джамини Рой напълно се потапя в задачата да намери нова форма на изкуството си с опростена палитра на цветове. За да направи това, той изоставя маслените бои и започва да рисува с темперни бои и естествени оцветители, каквито се използват на село. Веднъж решил да се отдаде на народното изкуство, той само трябва да напредва в усилията си. Макар да минават през много различни фази, творбите му от този период са пълноценни. В началото е повлиян от характерните за създаваните от градските художници правоъгълни по форма рисунки. Техните смели удължени линии напълно го увличат. В по-късния си период е привличан повече от селските пасторални рисунки, които са във формата на кръг. Постоянно се опитва да реши проблема с цветовете, линията, формата и пластиката на средството. Правейки това, той почти престава да се безпокои за сюжета на своите творби и ги прави вечни.

Изработва много творби със сажди, като щрихите изписва свободно. В цветните си картини нанася линиите направо с четки с различна дебелина. Понякога ги поставя една до друга с различни бои и ако някъде рисува с темпера върху плат, другаде го прави с темпера върху хартия. Макар често да се твърди, че обектът не е от голямо значение за Джамини Рой, при по-внимателно вглеждане човек осъзнава, че той много отблизо е наблюдавал околната среда и дори е бил повлияван от нея. Защото как може човек да пропусне да долови изискания хумор, вложен в творби като “Котка и рак”, или “смирението” на жените в картината “Три жени”.

Хората от племето сантхал с техните уникални танци, музика и начин на живот в синхрон с природата, изглежда, са му предоставяли достатъчно храна за размишления, както е било с друг голям художник ­ Рамкинкер Баидж от Шантиникетан. Художникът подбира обектите за своето специфично творчество, като изобразява заобикалящата го околна среда и елементи от нея. Има елемент на сходство с египетските рисунки върху папирус по начина на нареждане на фигурите в един ред. Но очите на неговите лица са много по-изразителни в сравнение с притворените очи на египетските. В началото той рисува централната фигура огромна, почти достигаща до рамката, но по-късно постига баланс между нея и заобикалящата я среда.

Докато повечето от творбите му са вдъхновени от индуисткия епос и той скицира много митологически същества, Рой използва и теми като “Христос и неговото разпятие”. Тези творби с мъченически сюжет са изработени с натурални селски бои.

Освен рисунките си Джамини Рой твори и много глинени фигури и дърворезби.

В личния си живот той е изправен пред редица трудности и трагедии. През периода на борба живее в голяма бедност, изгубва сина си. Но все пак успехът му се усмихва още приживе. Първата изложба с творби на Джамини Рой организира Мукул Дей през 1929 г. в Държавния колеж за изкуствата в Калкута, макар този факт да не се споменава в повечето от написаните за Рой биографии. По-късно, през 1946 г., когато в Лондон се организира изложба на художници от различни страни под егидата на ЮНЕСКО, “Ню Йорк Таймс” пише, че само в творбите на Джамини Рой не се чувства влияние на парижката школа в изкуството.

До това време вече творбите му се продават много добре. През Втората световна война те са много популярни и търсени от военните, настанени в Калкута. Желанието му е възможно повече негови картини да достигнат до хората, поради което прави копия на много от тях. Той е вече признат и световноизвестен художник. През 1961 г. става член на Академията на изкуствата в Делхи (Лалит кала академи). През 1972 г. умира на 85-годишна възраст с постигнат пълен успех в своето дръзновение да развие характерен стил на изкуство, основан на корените на своя етнос и страна.