ЗА СВЕТЛИНАТА, С КОЯТО „СВЕТИЛНИК” ОГРЯВА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ
Слово на поета Красимир Георгиев,
директор на издателство „Фльорир”, зам.-главен редактор на „Светилник”,
при представянето на новия брой на алманаха
Ваше превъзходителство посланик Лал Динглиана,
Госпожо Динглиана,
Дами и господа,
За мен е висока чест и голяма отговорност да представя поредния брой на алманах „Светилник”, първо, защото съм сравнително нов член на ентусиазирания граждански колектив на Клуб „Приятели на Индия” и знам колко душа и плам са вложили болшинството от присъстващите в тази зала, отдавайки се през годините изцяло, безкористно, безусловно на идеята за поддържането и задълбочаването на приятелството между българския и индийския народ, и, второ, като имам предвид имената на хората, представяли предишните броеве – поетът Найден Вълчев, поетесата Леда Милева, поетът Георги Константинов. Има нещо символично в това, че ръководството на Клуб „Приятели на Индия” възлага на поети задачата да бъдат заземяващия проводник между амбицията на съставителите и оценката на читателите на „Светилник”. Може би, защото знаят, че хилядолетният пламък на поезията е някъде там, дълбоко сред корените на индийската душевност и индийската държавност. „Ведите”, „Упанишадите” и „Панчатантра” са поетичен документ за зората на човешката история, само великите епоси „Рамаяна” и „Махабхарата” са 18 пъти по-обемни от „Илиадата” и „Одисеята”, взети заедно, повече от епосите на всички европейски народи. Затова е разбираемо, че поетичният взор към живота и към света е неизменна част от философията, религията, изкуството, от нравствените постулати и житейската нагласа на индиеца. Може би затова преди години Рангел Вълчанов назова един от филмите си „Индия завинаги”. Прекрасен поетичен образ, вдъхновил пионерите на новите обществени диалози между България и Индия.
През 2006-а – десетата година на алманах „Светилник”, ние честваме и 15-годишния юбилей на нашия клуб, затова ми позволете да свържа днешното представяне на броя с началото, без което този брой нямаше да го има. На 8 февруари 1991 г. в салона на Съюза на преводачите в България е учреден Клуб „Приятели на Индия”. Инициатори са дългогодишните дейци на българо-индийското сътрудничествоВладимир Ганев, Евгения Камова и Маргарита Гьорчева, а сред основоположниците на клуба са имената на 101 учени, писатели, журналисти, дипломати, художници, преводачи, индолози, политици и общественици. Символично откриване на новото сдружение правят акад. Петър Динеков, поетът Найден Вълчев и временно управляващият посолството на Индия в България Н.П. Сани, които запалват в огромен позлатен индийски светилник с фигурата на паун огъня на приятелството. Да си припомним още няколко имена и събития от 1991-ва – първата година на нашата организирана дейност. За първи председател на клуба е избрана проф. Вера Мутафчиева, за първи зам.-председател е избран Любомир Попов – първият български посланик в независима Индия по времето на Джавахарлал Неру. Първите тематични вечери са посветени на творчеството на Йордан Попов, Ясен Антов и Александър Шурбанов, първите беседи и сказки изнасят доц. Пламен Градинаров, проф. Веселин Трайков, проф. Гуслами и др. Сред основните организационни прояви през следващите години се помнят срещите на клубни членове с индийската парламентарна делегация през 1993 г., срещата с президента на Република Индия д-р Шанкар Даял Шарма през 1994 г., честването на 50-годишнината на независима Индия, провеждането на организираната от клуба първа научна конференция за Индия в България - „Индия в българската наука”, и, разбира се, излизането на първия брой на „Светилник” през 1997 г.
Днес, навлизайки в десетата годишнина на нашия „Светилник”, да си припомним за началото, поставено от редакционната колегия, включваща Веселин Трайков, Владимир Ганев, Евгения Камова и Юлий Минчев, и от редакционния съвет, събрал имената на видни български учени и общественици. Хора, които със самоотверженост и ентусиазъм отделяха от свободното си време, за да развиват идеята за периодичен медиен летопис на приятелството между двете нации. През 2000 г. – с навлизането в 10-ата годишнина на Клуб „Приятели на Индия”, бюлетин „Светилник” прераства в алманах „Светилник”, който добива своята нова теоретична и графична визия, голяма част от концепцията на която се опитваме да запазим и до днес. Положени са основите на традиционните през следващите години престижни рубрики като „Лектория”, „Летопис на клубния живот”, „В света на книгите за Индия”. Първите беседи, свързани с индийската култура, философия и религии, с историята и съвременността на Индия – „Феноменът Индия – историческа перспектива” от Боряна Камова, „Култът към знанието в Индия – Бхагавадгита” от Йорданка Боянова, „Класическите танци одисси и тяхното послание” от Раджашри Бехера, „Индуизмът – вечна истина” от посланик Нилима Митра и др. – привличат много нови съмишленици към клубната кауза. Благодарение на тясното единство в работата между клубното ръководство и редакционната колегия алманах „Светилник” се превръща не само в отразител, а и в организатор, двигател на клубния живот.
Сред успешните публицистични попадения в „Светилник” през изминалите години се открояват материалите, свързани със съвременните аспекти на индийската наука и култура, с историческата дълбочина, многоликото настояще и очакваното бъдеще на култура, фолклор, литература, архитектура и обществени взаимоотношения; интервюто с президента на Индия д-р Абдул Калам – четвъртия президент на независима Индия, посетил България; стиховете, разказите и рисунките на Рабиндранат Тагор; брилянтните преводи от урду, хинди и санскрит на преводаческата школа на утвърдената българска индология и мн.др.
Казах всичко това, за да подчертая, че сега, когато държим в ръцете си новия брой на „Светилник”, като спомоществователи, редактори или читатели ние сме само следовници на една вече утвърдена традиция. И от името на всички вас, позволете ми, да благодаря на Веселин Трайков, Владимир Ганев, Евгения Камова, Юлий Минчев, Александър Фол, Александър Шурбанов, Вера Ганчева, Веселин Сейков, Иван Камбуров, Йорданка Боянова, Кънчо Кънев, Пламен Градинаров, Субхаканта Бехера, Жана Русева, А. Чандихоук, Р. К. Сингх, Татяна Евтимова, Милена Братоева, Даниела Кънева, Боряна Камова, Галина Соколова, на сътрудници като Дора Горненска, Мариана Мъндева, Тони Пейчинов, Цветан Стоянов, Георги Върлинков, Михаил и Венета Василеви, Евгени Алексиев, Иванка Влаева и др., помогнали за утвърждаването на тези традиции. Моля да ме извинят авторите и радетелите, чиито имена поради вълнение пропускам. Да благодаря на издателствата „Публишер”, „Балкани” и „Гера Арт” за приноса им към графичния облик на изданието, а на „Гера Арт” и за приноса му при подготовката на настоящия брой. А също да благодаря на Посолството на Република Индия в България, с чието съдействие се издава „Светилник”, на предишните посланици – Т.П. Нирупам Сен, Нилима Митра и Динкар Кхулар, и на настоящия посланик Н.П. Лал Динглиана.
Няма да ви разказвам подробно за отделните материали в новия „Светилник”. Броят е пред вас, надявам се, че ще намерите какво да прочетете, какво да научите, какво да харесате, а вероятно и какво да критикувате. Официалната информация запознава читателите с новия посланик на Република Индия в България Н.П. Лал Динглиана, с посещението в България на държавния министър на външните работи на Индия Ананд Шарма, с посещението в Индия на българския вицепремиер Даниел Вълчев, с разменените визити на български и индийски делегации. За новия социален, демографски, научен и политически облик на най-многолюдната демокрация и за впечатляващите й постижения на фона на световната икономическа карта разказват статиите „Индия – следващата суперсила в икономиката на знанието”, „Индия еволюира от демографски слон до икономически тигър”, „Раждането на един гигант” и лекцията на досегашния посланик на Индия в България Н.П. Динкар Кхулар „Индия днес”. С политически и есеистични портрети са представени Соня Ганди – председателката на Индийски национален конгрес, поетесата Амрита Притам, за която с въздишка си спомня Любомир Левчев, актьорът Кишоре Кумар, художникът Джамини Рой, режисьорката Мира Наир; спомняме си за българския художник Юлий Минчев, който оформяше на нашия „Светилник”; отбелязани са празниците, чествани от клубните членове, като Световния ден на езика хинди, празника на светлината Дивали, националния празник на Индия; репортажи, интервюта и статии разглеждат въпроси, свързани с индийската филмова индустрия, Моголските градини на Ращрапати бхаван, детска градина „Индира Ганди” в Правец, металургичния комбинат „Кремиковци”, оглавяван от новия собственик Прамод Митал; пътеписи ни запознават с няколко индийски щата, между които специално внимание е отделено на щат Мадхя прадеш, а в страниците за култура и изкуство ще се пренесем при музиката и танците в Харияна и Раджастан, ще разберем какво означават думите ранголи, тхева и пр. В своя обзор главният редактор на „Светилник” проф. Веселин Трайков отбелязва приноса на алманаха за отразяването на българо-индийските отношения и на индийската тематика като цяло; д.ф.н. Владимир Ганев ни представя съюзните инициативи през клубния сезон, а Евгения Камова ни среща със света на книгите за Индия. Литературоведческата публицистика е представена със статиите „За връзките между тибетската, индийската и монголската дидактична поезия” на Александър Федотов и „Толстой и Индия” на д-р Виолина Атанасова. Има и много снимки, срещащи ни с хора и забележителности от различни краища на Индия, има разказ, мода, индийска кухня, спорт. И – отново поезия – чудесните стихове на гост-лектора по хинди в специалност „Индология” при Софийския университет Ананд Вардхан Шарма.
Брой 8 на алманах „Светилник” е пред вас в нов облик, до голяма степен породен от многото промени в редакционния модул. Допълнен и актуализиран е съставът на редакционния съвет, допълнен и променен е съставът на редакционната колегия, като в редакционния актив се вляха нови млади попълнения. В чисто статистически план средната възраст на колектива, подготвящ „Светилник”, се „подмлади” с близо 15 години, но по-важното е, че в дейността се потърси творческата сглобка между мъдростта и рутината на по-зрелите и ентусиазма и новаторските виждания на следващите генерации. Сменено бе издателството, с което „Светилник” влиза в предпечатния период, сменена бе печатницата, която реализира крайния продукт; заключителните етапи от подготовката на броя съвпаднаха и с мандатната промяна на ръководството на посолството на Индия в нашата страна. Затова накратко ще се опитам да ви запозная с традиционното, закодираното в теоретичната и графичната концепция на „Светилник”, което се постарахме да запазим като добър опит и нужна приемственост от предходните броеве, и с новото, до известна степен революционно новото в променената визия на алманаха.
Запазихме обема, формата, поддържащите графични форми, емблемния блок, всички основни рубрики и, разбира се, тематичния облик на „Светилник”, изграждан, избистрян и допълван през предходните години. Опитахме се да запазим душата на изданието, светлината, с която „Светилник” огрява своите читатели. Доколко сме успели, ще кажете вие.
Кое е новото? „Светилник” идва при вас с нова „глава” (термин от полиграфията, визиращ заглавката на изданието) и с ново по-модерно тяло. В графически план се опитахме да „раздвижим” и балансираме текстовите и картинковите елементи на страниците, обърнахме се към качествената художествена фотография, с която да илюстрираме темите, на много места приложихме фрагменти от географска карта, насочващи читателя към точното географско място на публицистичното действие. По новата теоретична концепция на изданието намалихме до минимум материалите, снимките и рисунките, нямащи пряка връзка с индийската тематика и с дейността на Клуб „Приятели на Индия”, опитахме се да балансираме оста, минаваща от необятното историческо наследство към съвременния живот на Индия, въведохме коментарни и по-многопластови теми, даващи на читателя възможност да сравнява гледни точки и да дообмисля вариантни позиции, разширихме рубриковия потенциал на изданието. При запазването на броя на печатните коли увеличихме с близо 60 % обема на текстовия и снимковия материал. Направихме съдържанието по-продуктивно и насочващо читателите към акцентите на броя. В интернет открихме електронен адрес на „Светилник”, на който читателите могат да изпращат своите мнения и препоръки. Подготвихме и електронен вариант на изданието на български и на английски, като днес с нашия „Светилник” могат да се запознаят хора от различните краища на планетата.
Имаме още много идеи за развитието на „Светилник” – това уникално за българската медийна действителност издание, а според запознатите – едно от малкото подобни издания в световното медийно пространство. За реализирането на тези идеи разчитаме на български и индийски специалисти и общественици, на дейци на културата, науката, икономиката, дипломацията и историографията на двете страни, на представители на българската индологическа школа и, разбира се, на приятелите ни от Посолството на Република Индия в България.
С тази дума – приятели – надскачам утвърдения протокол, но ми се иска да приключа словото си с нея, защото в „приятели” виждам синоним на „Светилник”.
Благодаря ви за вниманието.
13 декември 2006 г.
"Светилник ", 8, 2006 | Клуб "Приятели на Индия" | Издателство "Фльорир"