knigi_59_b_svetilnik_fliorir
И бр. 7 на клубното издание “Светилник” продължи да третира и отразява важни теми от честванията в България на 50-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Индия: тържественото събрание в аулата на Софийския университет по случай годишнината, организирано от Клуб “Приятели на Индия” и Софийския университет; официалните приветствия за юбилея на президента на България Георги Първанов, на министрите на външните работи на България и Индия, на посланика на Република Индия в България Н.П. г-н Динкар Кхулар, както и други, посветени на годишнината културни събития, сред които откриването на изложбата “Индийките на Дечко Узунов” в галерията на големия български художник в София, лекцията за движенията на индийските жени, изнесена от съпругата на индийския посланик д-р Мала Кхулар пред Асоциацията на университет-ските жени в България, гостуването у нас по случай юбилея на Раджастанския куклен театър “АаКааР” и празнични концерти на български изпълнители на индийска музика, танци и йога. Броят е забележителен с подбора на представителни теми за индийската култура, за нейните връзки с големи творци в света (публикациите “Скрябин и индийската космогония” и “Акад. Михаил Арнаудов за будизма и индийската мъдрост”), със статиите за високи научни постижения на Индия през последните години, както и за традиции и паметници на културното наследство в Индия.
Особен интерес представлява отразеното в броя посещение в щата Нагаленд в Индия на три български студентки индоложки по проект на National Geographic. Представен за първи път в списанието бе българският поет Красимир Георгиев с вдъхновена от шестмесечния му престой в Индия творба. Един тематично много познавателен брой, който бе посрещнат от читателската публика с интерес.
Сп. “Светилник”, бр. 7, издателство “Балкани”, София, 2005 г.
* * *
Центърът за източни езици и култури към СУ “Св. Климент Охридски” (ЦИЕК) издаде по случай 20-годишнината от своето основаване юбилеен сборник “Български изтоковедски изследвания” с научни статии на български специалисти по Изтока, които преподават в центъра. Обемното издание от над 500 страници съдържа трудове на индолози, иранисти, арабисти, тюрколози, арменисти, кореисти, китаисти, японисти; те са литератори, езиковеди, историци, музиколози един истински букет от знания за Изтока в различни културоведчески аспекти.
В своя предговор към книгата доц. д-р Татяна Евтимова, зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии на Софийски университет, използва за заглавие цивилизационния девиз на Индия, перифразиран като “Многообразие в единството”, считайки го като най-синтезирано определение за центъра юбиляр. И изказва надеждата, че този сборник ще допринесе за едно по-различно разчитане на абревиатурата ЦИЕК като “ценности, интелект, ерудиция и компетентност”.
Поместените в сборника индологически разработки са: “Метафората на пълното гърне; ведийските ритуали праваргя и агничаяна и някои основни тенденции в брахманистката обредна практика” на Милена Братоева; “За някои персийски и арабски елементи в езика урду на различни равнища в неговата структура” на Татяна Евтимова; “Социално-политическите характеристики на традиционната индийска култура като носител на специфичността на индийската цивилизация” на Боряна Камова; “Комуникативни аспекти на преходите от второ в трето лице и обратно в текстовете на ведийски” на Гергана Русева; “Към въпроса за словосъчетанието в хинди” на Валентина Тодорова-Маринова и “Правопис и изговор на индийски думи в съвременния български език” на Валентина Тодорова-Маринова и Надежда Розова; “Нирала поет на борбата” на Ананд Вардхан Шарма и “Детска литература” на Уша Шарма, като последните две са поместени на английски език. Индия присъства и в студията на Александър Федотов “За връзките между тибетската, индийската и монголската дидактична поезия”, и в статията на Иванка Влаева “Към въпроса за музикалните проявления на локалното и универсалното в Азия”.
Редколегията на съставителите на този ценен сборник се оглавява от проф. д-р Александър Федотов, директор на ЦИЕК.
“Български изтоковедски изследвания”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2006 г.
* * *
“Новото лице на Изтока” със съставители Александър Федотов, Людмила Янева и Надя Розова е другият юбилеен сборник, издаден по случай 20-годишнината на Центъра за източни езици и култури на Софийския университет. Този голям том от над 700 стр. поднася на читателите нови преводи на творби от 102-ма поети и писатели от Изтока, направени от петдесет и трима преводачи изтоковеди преподаватели и възпитаници на ЦИЕК. Сборникът е мозайка от ярки художествени произведения, които позволяват на българския читател да усети душевността, скърбите и радостите на хората от Изтока, както и творческите търсения на писатели от арабските страни, Афганистан, Китай, Индия, Иран, Израел, Казахстан, Корея, Монголия, Пакистан, Турция и дори от две африкански страни Етиопия и Танзания. Както твърди авторката на въведението към сборника Людмила Янева, новият литературен сборник е израз на твърдото убеждение на съставителите в необходимостта от диалог между цивилизациите, започнал с издадените от центъра през 2002 г. сборници “Непознатият Изток” и “Да си жена от Изтока”, които също представихме в “Светилник”.
Индийските автори заемат голям дял в новия сборник (близо 200 страници) с поезия и проза в превод от хинди и един от английски, направени от индолозите Милена Братоева, Ваня Ганчева, Лилия Денева, Виделина Димитрова, Цветелина Игнатова, Елица Константинова, Ирина Кюланова, Надежда Розова, Гергана Русева, Валентина Тодорова-Маринова и Петя Труева.
Събрани заедно в юбилейния сборник, новите преводи на автори от Изтока носят силна струя древна източна мъдрост, от която човечеството винаги се е поучавало, показват ни и модерните промени в живота на хората в тези страни, вълнуват ни с техните емоции, разсмиват ни с тънкото им чувство за хумор.
“Новото лице на Изтока”, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 2006 г.
* * *
Индийската преподавателка по английски език и история Гита Танеджа живее от три години в България със съпруга си Авинаш Танеджа, директор на хартиената фабрика в гр. Стамболийски край Пловдив. Преди това е прекарала шест години в Естония, където също са били на работа, и там е преподавала английски като втори език в международен колеж. У нея се заражда идеята да напише ясна и достъпна история на света от Ренесанса до края на Студената война. В България не е ангажирана като преподавател и вдъхновена от приятелското обкръжение на българите, почувствала се като у дома си, я осъществява. Г-жа Танеджа бе поканена и представи книгата си “Лесна и интересна история на света”, написана на английски език, в Пловдив-
ския университет и в София в училище “Индира Ганди”, където се преподава езикът хинди. Събития, свързани с Индия, са традиция в това училище: срещи с официални гости от Индия, честване на годишнини, творчески срещи с Клуб “Приятели на Индия”, изложби на рисувани от децата картини на тема Индия.
На представянето на книгата си г-жа Танеджа, която е и художник, донесе за кръжока по рисуване в училището свои картини с традиционни мотиви от Централна Индия и почерпи децата с индийски сладкиши.
“Easygoing and Interesting Word History” by Geeta Taneja, Nova Print Publishing House, 2005 г.
* * *
“За свещените крави и качеството на дните” от Юлиян Ангелов, фотограф-пътешественик, роден през 1973 г. Авторът е завършил история в Софийския университет с дипломна работа върху ранния будизъм, учи художествена фотография в НАТФИЗ, специализира в международни семинари, между които “Как да снимаме за “Нешънъл Джеографик” в Тоскана, пътувал е в 25 страни на Европа, Азия и Африка, печелил е призове от много фотографски конкурси, уреждал е редица фотоизложби със свои снимки.
В своята книга в девет отделни части авторът описва и показва с богат снимков материал любопитни моменти от бита на хората в редица места из Индия и Непал, като изкусно улавя специфични мигове от живота им. Трудностите, с които се среща при своите дълги пътувания, представя с хумор, който вдъхва още по-голяма жизненост на разказа му.
“За свещените крави и качеството на дните” от Юлиян Ангелов, ИК “Must See Bulgaria”, София, 2006 г.
* * *
Няколко новоиздадени в Индия на английски език книги и този път привличат вниманието и желаещи специалисти биха могли да си ги доставят оттам.
Една от тях е посветена на първия значим фотограф в Индия в края на XIX в., “Раджа Дийн Даял принц на фотографията” от Нарендра Лутер. В предговора на книгата английският престолонаследник принц Чарлз пише следното: “Дийн Даял е бил на върха на своето изкуство във време, когато практикуването на фотография извън студиото едва е прохождало. Много хора свързват началото на това изкуство с европейци и американци, а не знаят, че в същото време в Британска Индия от Делхи до Мадрас и от Бомбай до Калкута то вече е било практикувано. Дийн Даял пръв прави изложби както в страната си, така и в чужбина, успявайки да улови в своите снимки духа и същността на своята епоха...”
Тази висока оценка принц Чарлз дава на един почти самоук, боравещ с примитивно оборудване, но доказал, че важен е човекът зад апарата, а не самата камера. В своята книга авторът разказва за семейството му - бижутери от Сардана в Утар прадеш, които записват сина си да учи в институт по инженерство и там един от предметите му е свързан с фотографията. Но професията му се решава по случайност. Веднъж той наблюдава как един англичанин снима разни обекти и го моли да подържи камерата му и се опита да снима. Резултатът от неговите снимки е поразяващо впечатляващ до степен, че англичанинът му подарява камерата си с думите: “Задръж я. Ти си по-добър фотограф от мен!”
Авторът на книгата твърди, че фотографите и днес могат да се учат от рядкото чувство за игра на светлината на Даял. Отдал се на тази професия, той открива студио в град Индор и отразява не само сцени от живота и страната си, но и важни събития като посещението на уелския принц през 1875 г. Низамът на Хайдерабад го назначава на длъжността държавен фотограф и му дава титлата раджа за заслуги.
Raja Deen Dayal Prince of Photographers by Narendra Luther, published by Creative Point, Hyderabad. Price Rs. 2000, US $ 50.
* * *
Недостъпността на Ладакх в най-северната част на Индия - поради географското му положение, е истинска благословия за дивата природа в него, особено за животинската. С това той запазва от посегателство птиците си и своите бозайници, но, разбира се, твърде много затруднява наблюденията и проучването им. И въпреки това още от средата на ХVIII в. изследователи и ловци вече са описвали дивите животни на Ладакх.
Авторът на книгата “Птици и бозайници на Ладакх” Ото Пфистер, по народност швед, генерал от запаса, притежава голямо влечение към проучване на природата и снимане на дивите животни на Индия. Веднъж привлечен от Ладакх през 1976 г., той не престава да посещава този отдалечен, студен регион на Индия и прави това дванадесет пъти, всяко от посещенията му е по пет месеца. След 25-годишен труд създава своя изследователски труд с подробни описания на 276 вида птици и 30 бозайника на Ладакх. Снимките му улавят изключителни моменти от живота им: как хранят малките си, как дебнат плячката си, и е може би първият, който формулира закон за поведение на наблюдаващия дивата природа: “Помнете винаги, че вие сте този, който нарушава спокойствието на птиците и животните и като такъв трябва да уважавате тях и екосистемата им!”
"Birds and Mammals of Ladakh” by Otto Pfister, Oxford University Press, New Delhi, Price Rs. 795.
* * *
Индия днес има славата на страна, която дава на света някои от най-старите технологии за изработване на влакно и за оцветяване на тъканите с естествени бои - традиция, която доминира в Индия от 2700 години пр. н.е. до днес. Книгата “Пашмина” от Анамика Патхак разказва историята на тази традиция. От находки в Кашмир на каменни сечива, длета, вретеновидни пръстенчета и игли от кост от времето на неолита се доказва, че там още тогава в`ълната е била използвана от хората за изработване на облекло, за да се предпазват от студа. С времето Kашмир усъвършенства технологията за тъкане на материи от в`ълната на хималайска коза и я нарича пашмина. Изкуството на традиционните техники за изработването й от векове е било грижливо пазена тайна. Такива знания се държат в затворен кръг от посветени на занаята хора и се споделят само между близки роднини.
Днес платове, фини красиви вълнени шалове и др. от пашмина в Кашмир се тъкат с високо усъвършенствана техника от най-фино влакно с артистично оцветени украси, често допълвани отгоре и с ръчна бродерия. Това е задължителният подарък, който всеки индиец и чужденец, посетил този рай на земята Кашмир, отнася в дома си при завръщане.
“Pashmina” by Anamika Pathak Published by Roli Books, New Delhi, Price Rs. 59,00.
През ноември 2006 г. на книжния пазар у нас излезе „История на Индия” от Питър Роб. Трудът на утвърдения британски учен и преподавател в престижния Център за източни и африкански изследвания в Лондон е замислен като своеобразно въведение в индийската история, представена цялостно и в духа на най-новите исторически анализи. Авторът проследява пътя на Индия в ритъма на столетията - от древните времена през средновековната епоха и периода на управлението на Остиндийската компания до развитието на независимата държава Индия в днешно време. Преводът от английски език е на Боряна Камова.
Издателство „Рива”, София, 2006 г.