ТУНЕЛЪТ
Фрагменти и стихограми на Красимир Георгиев от книгата му "Тунелът".
Онлайн съдържание на книгата "Тунелът"
Издателство "Фльорир" | "Тунелът" | Предговор | Онлайн | Обзор
Списъкът
Изчезна списъкът на приятелите ни,
затрупан от цветя и скандали.
Мъртвите? Мъртвите може би ще ни чакат.
Живите? Живите са ни предали.
Смърт 1
Събрах нещата си в последната хралупа.
Разчистих стари дългове, илюзии и земни плесени.
Да не забравя,
преди капака на ковчега да прихлупя,
да искам касова бележка от гробаря.
Убий кучето
Гледа те. Не в очите, гледа краката ти.
Скъсаните ти обувки гледа, обходили ада –
случило е на приятел.
Удря ви вратата на клетката, брули ви вятърът.
Убий кучето!
За да не страда...
Улица
Вече виждам смъртта –
ето я, зад ъгъла.
Зад първия ъгъл.
Какво? Да остана на мястото си ли?
Вървя по въжето
Вървя по въжето, опънато
от облака раждане към облака смърт.
Под мен е безсмъртната бездна.
Скачам!
Залези
Премятам се като уморена бълха над тази самотна планета.
Прехвърлям от залез на залез съдбата си.
Аз – малкият принц, който стъпка цветето
и целуна змията.
Пътувания
Нямат значение посоките, казва Буда,
важното е да не изгасва огънят.
Пътищата се правят заради пътуванията,
а не заради местата, към които водят.
Спомен за утробата
Свит в лодката, плувам сред океана между дъното и небето.
Тихо е, намирам се в окото на бурята.
Преди да достигна до острова, ще измине цяла вечност.
Всичко останало ще бъде мимолетно.
Quo vadis?
Светът е огромно блато.
Като гигантски жаби сред блатото плуваме.
Животът ни стиска в обятията си,
вкарва сламки в задниците ни и надува.
Nil medium est
Прехвърчаме между думите и куршумите
с дива гордост в погледа, с кръпка от цвете в крилете.
Само тук-там някой сбъркан човечец
под керемидката си се е сгърчил.
Жмичка
Едно-две-три... – отброява смъртта.
От смъртта сред живота се крием.
Едно-две-три... – отброява животът.
От живота къде да се скрием?
Съвет към Красимир Георгиев 1
Час по час цял живот свеждай чело пред глупостта!
Пробий тъпанчетата си, извади очите си!
О, да, невежият е винаги между нас –
вмъкнал се е в одеждите на просветител...
Отчаяние
Нека гръм ме удари! Нека гръм ме удари! Нека гръм ме удари!
Заменям
пълноводна река от минало срещу капчица бъдеще,
планина от история срещу прашинка надежда.
Еднорог
Чудо нечувано, чудо невиждано –
спря ме на пътя млад еднорог!
Тропна копито в земята и ме попита загрижено:
– Още ли търсиш верен приятел?
Съмнение
Когато разучих
математиката, граматиката, науката за любовта,
науката за почитанието на предците,
леточислието, риториката, пътищата на предопределението,
учението за съществата, учението за войните,
познанията на змиите, връзката между небето и вятъра,
започнах да пиша каталог на моретата и островите.
Но нощем ме буди съмнението,
че може би все пак Земята е плоска.
Чашата
Седяхме върху чашата на живота
с огъня, слънцето и луната.
– Аз ще горя! – каза огънят.
– Аз ще грея! – каза слънцето.
– Аз ще сияя! – каза луната.
– Добре – съгласих се и попитах, –
но защо дъното на чашата е отгоре,
а отворът й е отдолу?
Смърт 2
Когато желанията ми станаха по-малко
от малкото пространство в сърцето ми,
възседнах черния бивол.
Небесните прозорци се отвориха...
Епитафия за хълма
Засадихме Голгота с лозя.
От кръстовете потече вино
и светът бе разпънат между миналото и бъдещето –
с лице към бъдещето, с гръб към миналото.
Изкоренихме лозята.
Изпихме виното
и се разкрачихме между живота и смъртта –
с лице към смъртта, с гръб към живота.
Казус
Поле. Сред полето цвете. Под цветето злато.
На кого е златото под цветето в полето –
на убития, от когото е взето,
на убиеца, който го е закопал в земята,
или на пътника, който застане до цветето?
Смърт 3
Вдишването е като житено зърно,
издишването е като оризов кълн.
Диханието – жертвеният кон,
препуска сред небесните полета.
Когато се озъби, блясва мълния.
Кръговрат
Всеки ден на Земята умират 250 000 души.
Телата им потъват в могилата, а душите им се издигат над хребета.
После телата и душите се връщат.
Всеки ден на Земята се раждат 500 000 бебета.
Мушица еднодневка
Участ невероятна!
Щастие най-голямо!
Да се родиш от росата,
да се окъпеш в пламъка!
Капан
Когато ме научихте на щедрост,
очите ми пресъхнаха, учителю,
и ме превърна в свой длъжник
страхът, който скита в гърдите ми.
Предателство
Разголва съвестта бялото си тяло,
всмуква ни в цепнатината между краката си.
И няма връщане, защото вече ни е огряла
черната светлина, по-черната светлина, най-черната светлина.
Откъс 1 от поемата „Последният българин”
Оредя нашата хилядолетна гора, изсякоха я за огрев,
пресъхна реката, но прелива – пълна е с удавници,
срути се къщата ни, остана да виси само покривът,
спомина се народът, останаха само държавниците.
Съвет към Красимир Георгиев 2
Краката ти са потънали в земята,
главата ти е потънала в небето.
Тази планета не ти е по мярка, приятелю,
потърси си друга планета.
Моите ненаписани стихотворения
Зачевах ги на обратната страна на луната.
Каква тъмнина, Боже, какъв студ!
Всеки миг погребвах зародишите им в душата си.
Душата ми е огромно гробище.
Смърт 4
Натрупах годините една върху друга като съчки –
любов върху любов, омраза върху омраза.
Ето я, идва светулката,
която ще запали кладата...
Позиция
Казвате,
че ако кажа точната дума,
тялото ми ще натежи със седем куршума?
Майната ви!
Риболов
Аз и животът отидохме на риболов.
Миналото ме закачи на кукичката си
и заметна стръвта към настоящето.
Разпънат върху кукичката,
чакам бъдещето.
Лебед в центъра на вселената
– Тате, какво е болестта?
– Болестта е перце от крилото на времето, дъще.
– Тате, какво е времето?
– Времето е река, по която плува душата, дъще.
– Тате, какво е душата?
– Душата е огънят във водите на времето, дъще.
– Тате, къде отива душата?
– В свят, пълен с цветя, дъще.
– Тате, какъв е този свят?
– Той е лебед в центъра на вселената, дъще.
– Как ще стигна до центъра на вселената, тате?
Страст
Дива любов върлува по пътищата на мозъка ми.
Дива страст тялото ми е обладала.
Любовта направлява душата ми,
но страстта направлява тялото ми.
Краят на магистралата
Заплита пътят своите вълни
и там, където се рушат посоките,
потъваме в горещия асфалт.
Отгоре остават очите ни.
Гняв
Не превръщай душата си в тухла
и когато потънеш в стената,
разпилей подредения пъзел,
разсечи тежкия възел,
извади болния зъб.
Самота
Милиарди звезди сред милиарди галактики сред милиарди вселени...
И аз...
Глобализация
Гората бе приета в Съюза на полетата,
бедният стана свободен, а злият стана благ.
Но в лудницата
на тази интеграция на горската нация
вълкът единак
бе изяден от овчата глутница.
Стихотворението
Написах стихотворение за самотата.
Написах го от края към началото, отдолу нагоре, отзад напред.
После разпилях буквите, разпънах думите, задрасках изреченията.
Смачках листа и го хвърлих в огъня.
Всяка нощ стихотворението ме преследва...
Кога, Боже всемогъщи
Построихме къщите,
асфалтирахме улиците,
павирахме тротоарите.
Кога, Боже всемогъщи,
кога превърнахме мечтите си в кошмари?
Ухание
Когато бабата на баба ми е била малка,
написала писмо до внучката на внучката ми.
Изпратила писмото и получила отговор.
Ето ги писмата на двете момичета.
Ухаят на теменужки.
Буря
Мечът на мълнията разсече небето.
От раната потекоха звезди.
Нож
Танцува синята му кръв.
На призрачния дансинг на съдбата
в обятията на добрия нож потъваме.
Сърцето му е в острието.
Пълнолуние
Така ме стиска в шепите си съдбата,
така ме премятат и тия, и ония,
че ми иде да се озъбя на луната
и като вълк да вия.
Върхът (Смърт 5)
Летях, тичах, вървях,
сега пълзя към върха на суетата.
Все по-стръмен става пътят към бъдещето.
Върхът е два метра под земята.
Всичко, събрано в 4 реда
Името, мисълта, речта, умът,
стремежът, силата, любовта, познанието,
въздухът, храната, огънят, водата,
паметта, дишането, надеждата.
Битие, глава 3, 12–14, преразказ
Целомъдрие и страсти,
благословения и проклятия.
Адът и ябълката,
раят и змията.
История на заболяването
Разболях се от любов.
Ампутираха сърцето ми.
Сега съм добре.
Размисли на червея, който се роди в тялото ми
– Ето, виж,
от края на пътя започва началото на пътя! –
каза червеят, който се роди в тялото ми. –
Радостта и скръбта са спици от колелото на битието.
От зимата се ражда пролетта,
от смъртта се ражда животът.
Истината
Има!
Има друга истина!
През 70-а година след Христа
легионите стъпкаха Галилея
и запалиха Храма.
Истината изгоря в пламъците.
Няма друга истина!
Няма!
Здрач
Първо изчезнаха приятелите.
Изпариха се в здрача на годините.
После в здрача изчезнаха роднините, познатите, враговете.
Душата ми пресъхна от този безумен здрач,
тялото ми стана прозрачно.
Седя на ръба на планетата и чакам тъмното.
Кардиограма на живота на моя двойник
Прахосах дните си да трупам спокойствие.
Прахосах годините си от тревоги да се опазя.
Толкова неизживени любови!
Толкова неизстрадани омрази!
Елегия за сърцата на жените
Увод.
Жените имат сърца.
Изложение.
Обричат сърцата си жените.
Подаряват сърцата си жените.
Залагат сърцата си жените.
Продават сърцата си жените.
Заключение.
Жените нямат сърца.
Иронична стихограма за разпределението на благата
Убедиха ни, че справедливо
нещата са разделени.
За тях – шампанското пенливо.
За нас – хайверът. Зеленият.
Приказка за усмивката
Когато хората станаха тъжни и сиви,
моето небесно момиче се усмихна.
Усмивката й се превърна в нива.
И изкласиха хиляди усмивки.
Притча за вярата
В Музея на вярата сега
няма нищо ново.
Уредник е Ахмед ага,
експонат – Балканджи Йово.
Калинка албинос
През измамната зима на Хирошима
един тъгуващ пилот нарисува
странна картинка – бяла калинка.
На крилцата й – 71 379 летни снежинки.
Танц
Над дансинга се стеле джаз,
избухват цветни сенки.
Пристъпва времето до нас
със стъпки на убиец,
а ние стъпките му следваме.
Животът ни е кратък танц
в прегръдката на времето.
Откъс 2 от поемата „Последният българин”
България – тази гъста гора, тази мътна река, тази стара къща, порутена барикада, разделяща рая и ада, проядено от времето евангелие,
цял живот вървим към теб, но всъщност цял живот от теб се връщаме,
от едната страна сме ние, грешниците, от другата страна са ангелите,
от едната страна сме ние, сивите граждани, от другата е върхушката.
Ние сме мършата, те са лешоядите, ние сме миналото, те са бъдното.
Големият път води поне до две селища, а нашият път тръгва от тях и до тях свършва,
нашият път свързва два свята – този и отвъдния.
Абстракция за вярата и доверието
* Вяра – убеждение, че нещо е истина.
* Доверие – вяра в нечия добросъвестност.
Засяхме с бели плевели небесните полета.
Ожънахме черни светкавици.
Хилозоистска епитафия за една катастрофа
Кръпка от дрехата на пътя.
Рана върху тялото на пътя.
Стон в душата на пътя.
Бабината питка
Чудна питка опече баба.
Ядоха я дъщери и синове,
внучки и внуци я ядоха.
Опитаха я в Китай, в Германия, в Панама, в Нова Зеландия и в Нигерия.
И Господ си отчупи парченце от питката.
– Вкусна е! – рече Господ.
Дилема
В тъмнината вилнее
този труден въпрос!
Законите на Мойсей
или прошката на Христос?
Кратко въведение към науката за секса
Любовта – гъби след дъжд,
сексът – дъжд след гъби.
Една жена, един мъж
и два реда зъби...
Почини си, моя съвест
Измори ли се да следваш глупака, моя съвест?
Седни на бордюра, почини си!
Сам по мръсната улица продължавам.
Ще допиша ръкописа на живота си и ще те чакам
на кръстовището между суетата и забравата.
Моите умни мисли, моите безумни мисли
Моите умни мисли –
моите безумни мъчители!
Със скали ме затрупаха,
с вода ме заляха,
изсмукаха очите ми,
пречупиха гръбнака ми.
Моите умни мъчители –
моите безумни мисли!
Тунелът
Сбогувам се с тялото си, разтварям се в ефира
и тръгвам на път.
Нагоре, напред.
Просветва златният диск в дъното на тунела.
Душата ми се лута между началото и края на пътя,
а демоните я съветват:
„Не се обръщай!”, „Не спирай!”
Незавършено уравнение
за любовта на две бедни души от предградието
Два влюбени минуса, прегърнати в плюс.
Стъпки
Ще ни забравят.
Ще бъдат забравени тези,
които са ни забравили.
Ще бъдат забравени и тези,
които са забравили тези,
които са ни забравили.
Ние сме стъпки в мокрия пясък,
които морето ще заличи.
Най-хубавата блондинка Очите й – ласкави,
косите й – сребърни.
Кръвта й гореща е.
Душата й сияе.
Гърдите й – торнадо,
устните й – океан.
Дали ще я срещна?
Не зная.
60-годишен на дискотека
Някакъв афиш ме води в храма на тънките прашки.
Нямам представа що за хора се молят в този храм
и що за птици се въдят в този храм,
но не питам и влизам юнашки;
знам, че едва ли ще ме изпъдят.
Оглеждам се в нечии устни, после пия от устните
и ме залюлява люлката на ритъма.
Ето,
тийнейджърките ме качват на крилете си
и се издигат над дансинга.
Всемирът около мен пулсира.
Вали страст на кристали,
гърча се под водопада и ме обтичат
най-хубавите гърди на най-палавите момичета.
Прелитаме над дансинга,
пияни от светлини, звуци и движения.
Почерняло ли е среброто в косите ми?
Сенки в мъглата, бъдещето се отлага за неопределено време
На брат ми Евгени
Това е всичко.
Бъдещето се отлага за неопределено време.
Това е.
Негърка със синьо око
На актьора Радко Дишлиев
Някъде, някъде
в Африка, в Африка
влюбих се безумно в едно
диво създание,
дивно създание –
негърка със синьо око.
Но ми изпрати
вуду проклятие
племенният страшен шаман –
с черна магия
да ме покрие
негърка със синьо око.
Вятърът скитник
заплете душите ни
в пясъчно греховно кълбо.
Устни оазиси,
глезени лебеди –
негърка със синьо око.
Ще ме приеме ли
в своето племе
моята кафява любов,
ще ме опие ли
с бяла магия
негърка със синьо око?
Няма да стане,
решават шаманите,
негърка със синьо око
ще си изпати
от вуду проклятие
в огнено любовно гнездо.
Ще я прегърна аз
и ще замине тя
в огнено любовно гнездо,
ще се превърне на
дюна в пустинята
негърка със синьо око.
И я погълнаха
жълтите пясъци
в огнено любовно гнездо.
Няма я вече,
бели човече,
твоята кафява любов!
Някъде, някъде
в Африка, в Африка
търся песъчинките страст –
моята нега,
моята негърка –
негърка със синьо око.
Измерения
Чакам те.
Ще се срещнем, въпреки че
ти си хубава, аз съм грозен,
ти си млада, аз съм стар.
Живеем в две различни вселени,
разделени от светлината и мрака,
но ще се срещнем.
В сънищата ми.
Моето последно стихотворение Доизцеждам душата си,
но почти нищо не е останало.
Само капчица мъка,
капчица болка,
е, може би и капчица с аромат на бадеми.
Няма я любовта,
няма я дори омразата.
Как тогава да завърша
проклетото стихотворение?
Фрагмент от поемата „Регресия” И ни погълнаха кривите огледала на живота...
Думи
Слънце.
Облак.
Камък.
Пясък.
Орис.
Болка.
Непонятно.
Вечност.
Огнено.
Превратно.
Зрънце.
Слава.
Камък.
Пясък.
Ден.
Година.
Век.
Епоха.
Взрив.
Вселена.
Непонятно.
Личност.
Памет.
Стон.
Забрава.
Камък.
Пясък.
Камък.
Пясък.