Езикът хинди – познат и непознат
Ваня Ганчева
Индия е огромна страна с хилядолетна история, населявана от стотици народности и племенни групи с различни езици, култури и религии. Индия е седма по територия и втора по население в света. Тя е най-голямата страна в Южна Азия (3 095 472 кв. км) и е втората по население в света след Китай (1 112 849 000 през 2006 г.).
Официалното название на страната – Индия, произлиза от древноперсийската дума Синдху – историческото название на река Инд. Конституцията на Индия признава официалното използване и на названието Бхарат, което произлиза от санскритското наименование на древноиндийската царска династия Бхарата, чиято история е описана в епоса Махабхарата. Третото название – Хиндустан,
се използва за название на страната по времето на империята на моголите, но не се ползва с официален статут.
Официални празници на Индия са 26 януари – Денят на републиката, и 15 август – Денят на независимостта.
Парична единица на страната е индийската рупия.
Индия е страната с най-много народи в света – 281 народа с численост над 5000 души, като 30 от тях са с над 1 млн. души – 98,7 % от населението на страната. Индоарийска група – над 30 народа – 73,2 % (от тях хиндустанци – 38,1 %, бихарци – 14,2 %, бенгалци (западни) – 12,4 %, маратхи – 10,5 %, гуджаратци – 7,1 %, ория – 4,9 %, пенджабци – 3,6 %, раджастханци – 3,1 %, асамци – 2,3 %, кашмирци – 0,6 %, други – 3,2 %. Дравидско семейство – 28 народа – 24,5 % (от тях телугу – 34,2 %, тамили – 28,5 %, каннара – 16,7 %, малаялам – 16,5 %, гонда – 1,7 %, ораон – 0,9 %, други – 1,5 %). Австро-азиатско семейство – 12 народа – 1,3 % (от тях сантали – 55,1 %, мунда – 17,6 %, хо – 10,8 %, кхаси – 6,9 %, други – 9,6 %). Китайско-тибетско семейство – 34 народа – 0,8 % (от тях манипур – 19,3 %, нага – 14,1 %, качари – 13,2 %, гаро – 10,6 %, други – 42,8 %), други – 0,2 %.
Индия е разделена на 28 щата (Андхра прадеш, Аруначал прадеш, Асам, Бихар, Чхатисгарх, Гоа, ГГуджарат, Харияна, Химачал прадеш, Джаму и Кашмир, Джаркханд, Карнатака, Керала, Мадхя ппрадеш, Махаращра, Манипур, Мегхалая, Мизорам, Нагаленд, Ориса, Пенджаб, Раджастхан, Сиким,
Тамил наду, Утаранчал, Утар прадеш, Западен Бенгал, Трипура) и 7 съюзни територии ( (Делхи, Андамански и Никобарски острови, Дадра и Нагар Хавели, Даман и Диу, Лакшадвип, nПондичери, Чандигарх).
Според глави 344 и 351 на Конституцията на Индия в страната са признати следните езици: асами – Асам, ория – Ориса, урду, канара – Карнатака, кашмири – Джаму и Кашмир, гуджарати – Гуджарат, тамили – Тамил Наду, телугу – Андхра прадеш, пенджаби – Пенджаб, бенгали – Западен Бенгал и Трипура , маратхи – Махаращра, малаялам – Керала, санскрит, синдхи, хинди – Утар прадеш, Мадхя прадеш, Раджастхан, Химачал прадеш, Бихар, Хариана, непали, конкани, манипури – Манипур,
бодо – Североизточна Индия, сантхали – Бихар, мейтхили – Бихар, догри – Кашмир.
Писменост – деванагари, бенгалска, грантха, арабска (за езика урду) и латиница.
Хинди се говори от над 480 000 000 души в Индия и в други страни по света. На 26 януари 1965 г.
в гл. 343 от Конституцията на Индия хинди с писмеността деванагари е провъзгласен за държавен (официален) език на страната.
По света хинди се говори още в Бангладеш, Белиз, Ботсвана, Великобритания, Германия, Гвиана, Дубай, Замбия, Йемен, Кения, Непал, Нова Зеландия, Обединени арабски емирства, САЩ, Сингапур, Уганда, Филипини, Фиджи, Южна Африка.
Произведения на редица български автори са преведени на хинди – Христо Ботев, Иван Вазов,
Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Елин Пелин, Емилиян Станев, Георги Джагаров, Станислав Стратиев, Георги Константинов, Калина Ковачева и др.
В съвременния свят езикът хинди става все по-популярен и разпространен. Британски филолози са стигнали до извода, че в близко бъдеще английският ще бъде изместен от други езици. Ще остане средство за международно общуване, но наред с китайския, арабския и хинди.
Езикът хинди принадлежи към индо-иранския клон на индоевропейското езиково семейство. Той е продукт на продължително историческо развитие от древноиндийския период насам. Историята на съвременния хинди може да се раздели на три периода: ранен (до ХV в.), среден (ХV–ХVIII в.)
и нов (след ХVIII в.).
Характерните черти на строежа на древноиндийските диалекти са ни известни от литературни паметници още от второто хилядолетие пр. н.е. Съвременните области на разпространение на основните диалекти на хинди приблизително съвпадат с древната област “Мадхядешя” – “Средна страна”, където въз основа на един от диалектите на древноиндийския ведийски език бил изработен класическият литературен език на древна и средновековна Индия – санскрит, развили се предшествениците на хинди – средноиндийските езици пракрита, шаурасени и щаурасени апабхарамша – на запад, пракрит ардхамагадхи и ардхамагадхи апабхарамша – на изток.
От гледна точка на фонетиката и на граматическия строй диалектите, които днес се отнасят към
хинди, се разделят на “западен” и “източен”. Границата между тях преминава на изток от гр. Канпур.
Местните диалекти на западната част на щата Утар прадеш и на централните части на щата Мадхя прадеш се обединяват под общото наименование “западен хинди”. Основните диалекти, които влизат в тази група, са: 1. Бангару, наричан още джату или хариани – това е смесен диалект, който има сходни черти с пенджаби и раджастхани. 2. Кхари боли, който също има някои общи черти с пенджаби. 3. Брадж (брадж бхакха или брадж бхаша). 4. Канауджи, който е много близък до брадж, като тези два диалекта отразяват най-характерните черти на “западния хинди”. 5. Бундели.
Диалектите на “източен хинди” (пурби) от лингвистична гледна точка образуват постепенен преход към източната подгрупа на индо-арийската група езици, която включва езиците бенгали, ория,
асами и групата диалекти, известни с общото название “бихари” или “бихари хинди”. В исторически план областта на “източен хинди” винаги е била тясно свързана с областта на разпространение на “западния хинди” и развитието на литературите на най-важните западни и източни диалекти е представлявало единен процес. Днес не се открива ясна тенденция на развитие на особен
литературен език на основата на пурби (източен хинди), което на практика дава основание
диалектите на “източен” и “западен” хинди да се разглеждат като форми на един език, независимо от това, че по чисто лингвистичен признак те се различават доста повече помежду си, отколкото например кхари боли и признатия за самостоятелен език пенджаби.
Към хинди се отнасят също така и групата диалекти “пахари” (планински), разпространени в предпланинската област на Хималаите. Лингвистически те са свързани с езика раджастхани. Източен представител на тази група е обособилият се непали. Той е залегнал в основата на езика на едноименната нация в днешно време и е държавен език на Непал. Останалите диалекти от тази група са тясно свързани с хинди.
Съвременният език хинди е възникнал върху основата на най-разпространения от западните
диалекти – кхари боли (от този диалект произлизат хиндустани и литературният урду). Като цяло т.нар. хиндиезичен ареал обхваща щатите Уттар прадеш, Хариана, Мадхя прадеш, Раджастхан, Бихар, Химачал прадеш и Делхи.
Днес за разговорния стил на хинди често се използва названието хиндустани или дори базари хиндустани. Изпълнен със заемки от персийски, арабски и английски език, той представлява специфична, силно опростена форма на езика – както казва най-известният индийски езиковед от втората половина на ХХ в. Сунити Кумар Чатерджи: граматиката на този език може да се побере на пощенска картичка.
Възникването на литература на хинди датира към началото на II хилядолетие от н.е., т.е. към епохата на оформяне на ранните новоиндийски езици на базата на късните средноиндийски езици (апабхарамша). В хода на развитието на литературата се е променяла не само тематиката на произведенията, но и диалектите, на които те са били създавани.
Началният период на литературата на хинди е свързан с героическия епос, който е съчиняван на особен диалект, близък до раджастхани. Героическата поема “Притхвирадж расо” с автор Чанд
Бардаи от ХII в. е първият съхранен до наши дни голям паметник от този жанр. Сред по-късните героически поеми най-популярна е “Падумавати” на Малик Мухамад Джаяси (средата на ХVI в.), написана на диалекта авадхи.
В по-нататъшното развитие на средновековната литература на хинди изключително голяма роля е изиграло демократическото в основата си обществено движение на вишнуизма – бхакти. То представлявало социален протест на търговските и занаятчийските касти против господството на брахманите, против кастовия строй и като всички средновековни обществени движения било облечено в религиозна форма. Проповядването на идеята за освобождаването от духовното робство, обръщението към широките народни маси изисквало отказ от недостъпния за народа литературен
език на господстващите класи – санскрит, и създаване на литература на живи народни езици. Видни философи-проповедници и поети, писали на новоиндийски езици, са Рамананд (1400–1470 г.) и неговите ученици, произлизащи от различни области на Индия, но създаващи своите произведения
на диалекти, които могат да се считат за ранен хинди. Сред поетите вишнуити ярко се отличава ученикът на Рамананд – Кабир (1440–1518 г.), тъкач по професия, съчинявал стихове и песни на диалекти, близки до брадж. В някои от неговите стихове се прокрадват черти на кхари боли.
Късният вишнуизъм се разделя на две направления – рамаизъм и кришнаизъм. Виден представител
на рамаизма е Тулси Дас (1532–1624 г.), написал поемата “Рамачаритманас” (букв. Море от
подвизите на Рама) и много други произведения. Сур Дас (1483–1563 г.) е представител на второто направление – кришнаизъм, известен с поемата си “Сур сагар” (букв. Морето на Сур), в която той възпява бог Кришна. “Рамаяна” на Тулси Дас е написана на диалекта авадхи, а “Сур сагар” на Сур
Дас – на брадж.
За основоположник на прозаическата литература на хинди и на съвременния литературен език, основан на кхари боли, се счита Лалу-джи Лал (1763–1825 г.), автор на големи произведения в проза като “Прем сагар” (букв. Океан на любовта). Това е легенда за Кришна, написана на кхари боли.
Докато се развива прозата на кхари боли, продължават да се създават стихове на брадж. На кхари
боли поезия започва да се пише едва в началото на ХХ в.
През ХIХ в. се появява и публицистика на хинди.
Огромна роля в развитието на литературата на хинди изиграва националноосвободителното движение в Индия. Нарастването на националното самосъзнание на индийската интелигенция през втората половина на ХIХ в. намира ярко изражение в творчеството на класика на новата литература на хинди – поета, драматурга и публициста Бхартенду Харишчандра (1850–1885 г.).
Днес сред най-известните представители на модерната литература на хинди са: Премчанд, Джайшанкар Прасад, Нирала, Агея, Муктибодх, Махадеви Варма, Мохан Ракеш, Камлешвар и мн. др.
За хинди, както и за санскрит и маратхи се използва писмеността деванагари. Тя произлиза от писмеността нагари, засвидетелствана най-рано през 633 г., и още по-назад във времето – към писмеността брахми. Първите известни паметници на брахми са надписите на император Ашока, които датират от III в. пр. н.е. Смята се, че писмеността брахми е свъзана с арамейската писменост, възникнала въз основа на постиженията на финикийската писменост. Появата й се отнася към VI в. пр. н.е.
Епиграфски паметници от V–VI в. свидетелстват, че първоначалната посока на писане е била
отдясно наляво. При надписите на Ашока се наблюдава смяна на посоката – отляво надясно. Днес посоката на писане на деванагари е както в българския език – отляво надясно.
Писмеността деванагари е буквена. При нея не се различава ръкописно и печатно писмо. Съвкупността на всички букви, използвани в писмеността деванагари, разположени в определена последователност, съставлява нейната азбука. Тя съдържа букви, обозначаващи гласни и съгласни звукове. Всяка буква от азбуката има свое название, което се образува при съчетаване на звука (гласен или съгласен) с думата kar – буква, например Aa (а) – ākār – буквата “а”.
Разположението на буквите в азбуката се определя от мястото на образуване на звуковете, които те означават. Първи са 11 букви, обозначаващи гласните, следвани от 25 знака, разпределени в пет
групи, наречени варги, които предават съгласните звукове отново според мястото на артикулацията им: задноезични, средноезични, предноезични – представени от ретрофлексни, дентални и лабиални. Традиционно всяка група букви, т.е. варга, има свое название и то се определя от първата буква в реда. Например kа-varga, cа-varga и т.н. След петте варги следват букви, които обозначават четири полугласни или плавни звукове и три сибиланта. Азбуката завършва с буква, обозначаваща фарингалния аспирант “h”.
Така азбуката деванагари съдържа 44 самостоятелни букви.
Съгласните звукове в хинди са 38. Една от основните разлики между българската и хинди
консонантна система се състои в наличието на придихателни и ретрофлексни консонанти в хинди.(примери). За тях е характерен също признакът назализираност.
Съществуват още 5 фонетични заемки от арабски и от персийски произход. За означаването им се ползват същински деванагари писмени знаци с точка под тях. Това са k, Ó ga, ja, Ô.
Освен посочените, в азбуката са включени букви за обозначаване на ретрофлексните ŗa и ŗha.
Гласните в хинди се делят на кратки и дълги, като за всяка от тях съществува отделен писмен знак.
Те са – а, аа, и, ии, у, уу; “е” и “о” са винаги дълги, съществуват и дифтонги – “ай” и “ао”. Характерно
за вокалите в хинди е наличието на признака назализираност, която се означава със знака чандрабинду (дъгичка и точка над нея) над графемата за гласен звук.
За азбуката на хинди е характерна своеобразна сричковост – знакът на всеки съгласен звук съдържа в себе си кратък гласен “а”. Т.е. ако изпишем буквата “к” и до нея буквата “м” ще прочетем “кама”, а не “км”. Възниква въпросът: тогава как бихме произнесли “км” или които и да са два изписани един след друг съгласни звука. За обозначаване на съгласни, неразделени от кратък гласен “а”, се използват съставни букви (писмени знаци), които представляват съчетание от елементи на две или три графеми на съгласни звукове. Тези писмени знаци се наричат лигатури от латинското ligare – свързвам.
Всички букви в хинди имат общи елементи – вертикална и хоризонтална чертичка, като хоризонталната чертичка над някои от буквите е прекъсната (dha, bha, jha), а при други вертикалната чертичка не е по цялата височина на буквата. Характерна част на буквата е тази, която се получава след отделянето на хоризонталната и вертикалната чертичка, и точно тя влиза в състава на
лигатурата. Лигатурите биват вертикални и хоризонтални. При вертикалните лигатури буквата, обозначаваща първия звук от консонантното съчетание, се изписва в цял вид, а под нея се долепя характерната част на буквата, обозначаваща следващия съгласен звук от съчетанието. +Ê WÊwº В хоризонталните лигатури на първо място се изписва характерната част на буквата, обозначаваща съгласен звук, от който краткото “а” трябва да отпадне. Към нея, изцяло изписана, се присъединява буквата, обозначаваща втория съгласен звук. (ако лигатурата е тройна, се изписват характерните
части на първата и втората буква, а третата се изписва изцяло).
Съществуват още няколко самостоятелни писмени знака, които имат различни функции.
Премахването на наличния в буквата кратък вокал “а” се постига и ако под знака на консонанта, след който не бива да се произнася, се постави малка диагонална чертичка, наречена вирам или халант. Лигатурите xa и & се изобразяват с отделни букви, но не са включени към азбуката. В речника например думи с тези букви се търсят в статиите съответно на “ka” и “ja”. Споменатият по-горе знак – чандрабинду – е надреден знак, с който се обозначава назализираност на гласен звук. Нарича се още анунасика. Анусвара или бинду е също надреден знак, с помощта на който се обозначава назализиран съгласен звук от петте варги и назализиран гласен звук, който има елемент, изписан над хоризонталната черта. Висарга е друг такъв самостоятелен писмен знак, който визуално съвпада с нашето двоеточие (:). Той обозначава придихание на гласен звук в някои санскритски думи и префикси.
Що се отнася до цифрите на хинди – съществуват самостоятелни знаци, но в съвременния свят индийците все по-често прибягват до употреба и на арабските цифри. В стария хинди има един-единствен препинателен знак – това е вертикална чертичка, с която се отбелязва краят на
изречението. Този знак се използва и днес, но под влияние на английския език в хинди се
употребяват вече почти всички препинателни знаци, съществуващи в европейските езици. Избягва
се единствено употребата на двоеточие именно заради съвпадането му с висарга и възможността от объркване.
Речниковият състав на хинди се състои от същинска хинди лексика и от заемки. Същинската хинди лексика на свой ред се разделя на три подгрупи:
1. Думи, които са преминали през дългия път на фонетично и семантично развитие от древноиндийския период през средноиндийския до съвременното състояние на езика и представляващи същинската хинди лексика. Тя се нарича тадбхава.
2. Думи, заимствани от санскрит без особена фонетична промяна – това е лексиката татсама.
3. Думи, заимствани от други индийски неиндоарийски езици (дравидски или мунда) – това е лексиката дешя.
Санскритските думи представляват значителна част от лексиката на хинди. Те са база за създаване
на нови думи и словосъчетания, основни за публицистичната лексика и за научно-техническата терминология.
Думите татсама от своя страна се разделят на нови и стари. Старите татсама са всъщност думи от санскрит, употребявани в хинди или със своето старо и ново значение, или само със старото, или
само с новото си значение. Например думата antarikşa се използва в хинди както със старото си значение – пространство между земята и небето, атмосфера, небе, така и с новото си значение – космос; думата deš се използва само със старото си значение – страна; думата āyukta се използва предимно с новото си значение – член на комисия, упълномощен, комисар.
Новите татсама са думи, образувани на основата на санскритска лексика и санскритски словообразувателни модели. Те представляват основната част на съвременния терминологичен
хинди. Например vistārvād (експанзионизъм), pratikrāntī (контрареволюция).
Освен стари и нови татсама в речниковия състав на хинди влизат думи полутатсама – ардхататсама. Това са санскритски думи, претърпели някои изменения в хинди. Те са характерни
за диалектите. Например татсама думата pakşi преминава в pacchi – птица, татсама kŗipa преминава
в kirpā – милост, любезност.
Чуждоезичната лексика е представена в хинди от думи, проникнали в езика от ирански (главно персийски), тюркски и арабски език, а също така и от някои европейски езици като португалски, френски, английски (в най-голяма степен) и отчасти руски.
Иранските заемки са най-многобройни. Проникването им в хинди има два пътя – първо, чрез непосредствено общуване на местното население с носители на ирански езици, предимно персийски, и, второ, чрез административните институции, армията, училищата, религията, науката, литературата и изкуството, където до средата на ХIХ в. господства персийският език. В съвременния хинди има много думи от персийски произход: āsmān – небе, zamīn – земя, dil – сърце, dost – приятел, namak – сол, bāg – градина, sardī – студ, зима, и мн. др.
Арабските думи са навлезли в хинди главно чрез иранските и тюркските езици, които са били наситени с арабизми и чрез текстове, свързани с исляма. Арабските заемки също имат много честотна употреба в хинди: asar – влияние, ijāzat – разрешение, позволение, javāb – отговор, zarūr – разбира се, несъмнено, ŝarāb – вино, алкохол, savāl – въпрос, hukm – заповед, и т.н.
Португалски и френски думи са навлезли в хинди през периода ХVI–ХVIII в. предимно чрез устно общуване. Тяхната част не е много голяма. Almārī – шкаф, kamrā – стая, girjā – църква, cābī – ключ; френски: кārtūs – патрон, kūpan – купон.
Английски думи започват да проникват в хинди от ХVI в. В резултат на продължителното влияние
на английския език в употреба влизат голямо количество думи, свързани с английската администрация, с държавния строй, пресата, образователната система, науката, техниката, армията,
а също така думи, които са свързани с обществено-политическа тематика. Например: afsаr – офицер, висш чиновник, injan – двигател, esambli – асамблея, gavarnar – губернатор, janaral – генерал, pārţī – партия, baink – банка, mašīn – механизъм, relve – железопътна линия, и мн. др.
Тук е мястото може би да спомена, че днес съвременният разговорен хинди е изпълнен с англицизми, които до такава степен са навлезли в съзнанието на индиеца, че той предпочита да употреби английската дума вместо хинди такава. Наум като че ли по-бързо и по-лесно му идва английската дума, а и еквивалентът й на хинди за него не е изпълнен със същото съдържание, каквото е на хинди. Чули ли сте в съвременен индийски филм герой да се обясни в любов на хинди. Красивата фраза maOM tuma sao Pyaar krta hUM e заменена от I love you. И това има съвсем просто обяснение – в съзнанието на индиеца предпочитанията, свързани с употреба на английска лексика и фразеология,
са въпрос на престиж. Същото се отнася и за странния за ухото все по-често срещан глагол – комбинация от английска и хинди дума. В хинди има сложни глаголи, които се състоят от съществително име и глагола “правя” – karnā. Например: превеждам ще звучи правя превод – anuvād karnā, строя – правя строителство – nirmān karnā, ползвам – правя употреба – istemāl karnā. В този ред на мисли все по-често се чува use karnā – за ползвам, shoot karnā – за стрелям, check karnā – за проверявам, distribute karnā – за доставям, и мн. др., когато в същото време хинди глаголите съответно istemāl karnā – ползвам, golī calāna – стрелям, jãc karnā – проверявам, lānā или pahũcana – доставям, са достатъчно разпространени и честотни. Но това е въпрос на една друга тема, която
касае статута на хинди и на английския в съвременна Индия и настроението и отношението на една голяма част от индийците към английския език.
Както беше показано по-горе, речниковият състав на хинди се попълва от много източници. Това
води до поява на голямо количество синоними в езика (особено за сметка на санскритски и арабо-персийски думи, които имат еднакво значение), които на практика се срещат във всички слоеве на езика и нерядко се употребяват без никакви стилистични разлики.
От морфологична гледна точка хинди е аналитичен език. Голяма роля в реализирането на граматическите връзки играе словоредът. Обичайният словоред в хинди изречението е подлог, допълнение, сказуемо и интонацията е низходяща, както е низходяща и интонацията на въпросителни изречения, съдържащи въпросителни думи.
Граматическата система на хинди демонстрира следните особености:
- На хинди е присъща категорията род – мъжки и женски (в санскрит например е съществувал и
среден род). Може да се каже, че съществуват показатели за род на съществителните имена в хинди, но в повечето случаи тези показатели са многозначни и при изучаване на езика се налага рода да се наизусти;
- На хинди е присъща категорията число – единствено и множествено;
- От седемчленното именно склонение (именителен, винителен, творителен, дателен, отделителен, родителен, местен падеж), което е било характерно за санскрит и ранните пракрити, в хинди има
само два падежа – пряк и общокосвен, като характерът на отношенията между частите на изречението се конкретизира с помощта на следлози.
За глагола в хинди са характерни следните граматически категории: наклонение, време, лице, число, залог, вид, начин на действие, които се изразяват в езика чрез синтетични или аналитични глаголни форми. Темпоралната система в хинди не е много по-различна от тази в българския език. Има в
повече едно наклонение и й липсва преизказване. Най-общо казано в нея преобладават аналитично образуваните глаголни форми, а синтетичните са само четири – две в изявително наклонение (за минало свършено и за бъдеще просто време), една в наклонението за възможност и формите за повелително наклонение, което значи, че основните спомагателни глаголи (съм – honā, и правя – karnā) играят особено голяма роля в глаголната система на езика.
Както беше споменато по-горе голяма част от глаголите в хинди се състоят от две думи. Ако изрази
на български като давам отговор, правя превод са характерни за един определен стил, то в хинди те
са обичаен и често единствен начин за изразяване на съответното съдържание. Освен споменатия вече високопродуктивен глагол karnā – правя, с продуктивност се отличават и други глаголи като lenā – вземам, denā – давам, parnā – падам, rakhnā – слагам, lagnā – прилепвам, долепвам, khānā – ям. Голяма част от тези глаголни образувания поразяват с находчивостта и образността си. Например буквалният превод на хинди еквивалента на българския глагол разстрелян съм е ям куршума – golī khānā, измамен съм – ям измама (dhokhā khānā), пребит съм – ям удар (mār khānā), мръзна – ям студ (sardī khānā), гладен съм – лепи ми се глад (bhukh lagnā), и мн. др.
С помощта на причастия, деепричастия и деепричастни конструкции в хинди се реализира изключително детайлно изброяване на поредици от действия, предхождащи или придружаващи основното действие в представената чрез изречението ситуация. Например българското словосъчетание моята реч на хинди ще бъде представено с израз, който може да има и превод произнесената от мене реч, изречението Слънчевото затъмнение можем да гледаме през опушено стъкло е превод на хинди изречение, което в буквален превод звучи: Слънчевото затъмнение
можем да гледаме, слагайки пред очите си направено черно с пушек стъкло. Подобни изрази
понякога предизвикват трудности за преводача в преценката му кое от информацията в изречението
се подразбира и в превод на български език може да бъде пропуснато.
Казват, че мисленето на един народ се отразява в езика му. Дълбочината на индийската мисъл наистина намира отражение в изключително стройната и гъвкава структура на хинди. Като имаме предвид богатството на фонемния състав, редуването на дълги и кратки гласни, полумузикалното словно и фразово ударение и интонационния контур на различните видове изречения, можем да си обясним несъмнено приятното слухово впечатление, което хинди речта оставя у слушащия. Не случайно чужденците оприличават тази реч с чуруликане. И съвсем не случайно толкова много българи са очаровани още при първия си контакт с този феноменално богат на изразни средства език.
"Светилник ", 9, 2007 | Редакционна колегия | Клуб "Приятели на Индия" | Издателство "Фльорир"