Индийска традиционна бижутерия –
мотиви и техники
Шалини Митра
От зората на цивилизацията накитите са били страст на хората. Кичели се с пера, цветя, мидени черупки и всякакви мъниста, изработени от дърво, кост или камък. В Индия страстта към украшенията се развива с използването на вдъхновени от природата мотиви.
Старата индийска литература, текстът "Харшакарита" например, ни съобщава за накити, наподобяващи по форма цветя или листа, защото тяхната красота очарова човека. Мотивът на цъфнал цвят motia e символ на щастие и просперитет и се използва при изработването на обеци. В Северна Индия и в Гуджарат от сърцевината на такова цветче спускат красиво оформени листенца на мангрово дърво.
Друг използван флорален мотив е при огърлицата от мъниста, изработени като жасминови пъпки. Те символизират плодородие и изобилие. При изработката на гривни за ръцете също често се включват подобни украшения от живи цветя – цветчета, монтирани върху основа от нанизани златни зърна, имитиращи трева. В едно древно будистко сказание се споменава за обеца с монтирани в злато рубини, оформена като цвете.
Често се използва като мотив и лотосът, който традиционно символизира океана, а напълно разцъфналият лотосов цвят се приема за изобразяващ слънцето. Лотосът изразява съвършенство и чистота, защото цветът му се издига на високо стъбло над мътните води, на чието дъно в калта са само корените му.
В традиционната бижутерия на Южна Индия като главни мотиви се откриват изображения на богини (като тези на Зората и Луната) и на змии, преди всичко кобри. Понякога те са вписани в композиция, изобилстваща от разположени край тях плодове (например манго), зеленчуци и друга растителност, сред които се очертава силует на храм.
Животните и птиците също са важен мотив в индийската бижутерия от векове насам. Най-красивите образци на такива накити са сред низамските златни украшения за тюрбан, целите обсипани с диаманти, рубини и смарагди. Те често завършват с разположени на върха, изработени от скъпоценни камъни перо или птица, сякаш кацнала върху тюрбана.
Като символ на дъжда, на живота и на красотата най-често използван мотив е паунът. Неговите божествено красиви цветове са предадени посредством пищните багри на скъпоценни камъни в нюанси на зеленото и синьото, със злато или бронз. Може би най-красивият вид изработка е т.нар. кундан – подредени в съответна форма скъпоценни камъни, монтирани върху златна основа. Много от низамите са използвали изработени по тази техника колани и други украшения, в които присъства като мотив и паунът.
Из цяла Индия най-често срещан и тачен мотив е змията – олицетворение на вечността в цикъла на съществуването. Змията символизира силата на живота, която мотивира раждането и прераждането. В южноиндийския щат Тамил наду популярно украшение е огърлица от изработени под формата на качулки на кобра сегменти.
При един от най-разпространените видове на гривните – като извита дъга с отвор за улесняване при поставянето – обичайно е краищата им да са оформени като глава на лъв, слон, паун или папагал, символизиращи съответно смелост, сила, красота и любов.
Слънцето и луната също се използват често в традиционното бижутерийно изкуство на Индия, особено като орнаменти в украшения за главата, ушите и косите. Слънцето символизира безкрайното познание и космическия ред, а луната е символ на доволство и спокойствие.
И днес в Индия природните мотиви се използват широко в бижутерията. Вярва се, че определени камъни подхождат и носят здраве на отделните хора – според времето на тяхното раждане или според други специфични характеристики.