„АНТАРДРИЩИ” – ПРОНИКНОВЕНИЕ
НА ЕДИН СЮРРЕАЛИСТ
Н. К. Сарийн
"Антардрищи" на хинди означава "поглед навътре, проникновение, самоопознаване". Знае се, че когато едно дете се ражда, ръчичките му са свити в юмручета, а когато човек умира, дланта му е отворена. Тълкуването на този факт в Индия води до идеята, че всяко дете донася нещо в нашия свят, а когато го напуска, човек оставя всичко зад себе си. Счита се, че детето носи в стиснатите си юмручета своята съдба, която е предопределена далеч преди раждането му, независимо от мястото или семейството, в което ще се роди. С други думи, всичко в живота е предопределено – било то професия, кариера, здраве или богатство.
Индийският художник Виджендар Шарма дълбоко вярва в тази представа за действителността. Той е третото дете в семейството на полицай. Роден е през 1962 г. в село Мауджпур, близо до Делхи, и израства като снажен млад мъж, от когото се очаква да наследи професията на баща си или да стане офицер в армията – такава е традицията в семейството. Но неговата съдба му е предопределила друго.
Още петгодишен Виджендар рисува по стените на къщата или на каквато и да е подходяща за неговите творчески изблици повърхност. Още в тази крехка възраст се вдъхновява от природата. Когато достига юношеските си години, той е вече напълно наясно какво иска да прави в живота си. Но не намира подкрепа да се отдаде на призванието си от баща си и от другите членове на семейството. Бащата не счита, че рисуването е сериозно занимание за неговия син.
След като завършва гимназия, Виджендар се присъединява към полицейските сили – професията на баща му. Но случайността се намесва и младежът е "спасен" от отредената му от неговите роднини професия. В медицинския център, където младият Шарма постъпва за изследвания, всеки, който вижда скицника му (той винаги го носи със себе си), го съветва да не пропилява таланта си в полицията. Баба му и дядо му, дошли да го навестят, чуват това и го връщат у дома, като уверяват Виджендар, че ще склонят баща му да го остави да последва призванието си в живота. Това се оказва за него като божия намеса, след която младежът се записва в Художествената академия в Делхи. Завършва я със степен магистър по изящни изкуства и още в колежа получава наградата "Пандит Рави Шанкар" – най-високата награда, която се отрежда на студенти.
Докато учи, още преди да направи първата си самостоятелна изложба, Виджендар Шарма прави художествено оформление на корици на книги и рисува за телевизионни сериали митологични сюжети от епосите "Рамаяна" и "Махабхарата", вдъхновявайки се от природата и от ежедневната борба за живот на хората.
Дори и след като се утвърждава в художествените средите в своята страна, художникът не забравя скромния си произход на човек от народа. Виджендар Шарма участва най-напред в няколко общи изложби, а през 1996 г. подготвя първата си самостоятелно представяне, след което авторските изложби се превръщат в ежегодно събитие в живота му. Творбите му са толкова близки до реалността, че приличат на великолепни фотографии. Той сам изработва и рамките на картините си, които са като неразделна част от нарисуваното. Умението му драматично да използва светлината, дълбоката сянка и ярките цветове напомня Рембранд.
Откривайки негова изложба, един от авторитетите в съвременното индийско изкуство изтъква, че Виджендар Шарма постига затаяващи дъха ефекти, служейки си със средствата на реализма, сюрреализма и сатирата. Самият Виджендар Шарма казва, че изпитва истинска радост, когато рисува реалността, а използва сюрреализма и сатирата, за да изрази ширещото се сред обществото лицемерие.