Клубен живот
Д.ф.н. Владимир Ганев, главен секретар на Клуб "Приятели на Индия"
Да започнем с откриването на сезона 10 октомври, понеделник, 2005 г., с лекцията на Н.П. Динкар Кхулар “Индия днес”.
Идеята за тази лекция се роди на обичайното ни място за заседания на клубното ръководство градината на Съюза на архитектите, където на чаша кафе обсъждаме всички наши планове, надежди и радости, когато постигахме успех. Тогава беше още жив нашият първи зам.-председател, първият български посланик в независима Индия Любомир Попов. Той от доста време си говореше, че е крайно време да поканим посланик Кхулар да ни изнесе лекция за политическото и икономическото състояние на Индия. И желанието му се осъществи, макар него самия вече да го нямаше.Клубът бе удостоен с рядката възможност да научи от мого компетентен първоизточник актуалните проблеми на индийското общество. Силно впечатление направи изнесеното от посланик Кхулар за та на коалиционните правителства в политическата структура на страната, за процесите на децентрализация и по-нататъшното демократизиране на управлението до равнище на непосредствено народовластие в селските райони посредством т.нар. панчаяти, а също и широкото участие на жени в парламента и усилията, които се правят за увеличаване на броя им. Впечатляваща бе визията за дългосрочното икономическо развитие на Индия и интересната постановка за ролята на научното познание и практическите умения сектор с растящо значение не само за Индия, но и за икономиката и обществото на всяка страна през следващите 2030 години. Аудиторията, в която този път участваха изключително много млади хора, студенти индолози, учени от всякакви други специалности и професии, зададоха куп въпроси и посланикът с явно удоволствие им разясняваше нещата.
Същата вечер бе представен и новият брой 7 на клубното списание “Светилник”, този път по-скромно, кратко, от главния редактор проф. Веселин Трайков. Този момент през годината винаги е чакан с нетърпение от нашите читатели.
Друга инициатива, оставила забележима следа и ярки впечатления, бе честването на индийския народен празник на светлината Дивали. Няма да забравя феерията в двора на САБ вечерта на 3 ноември 2005 г. Още от външните стълби, от двете страни на всяко стъпало сияеше по една ефектна празнична свещ, рисуваща с плахи сенки по стените причудливи, странни форми. Това бе първата проява в България на тази хилядолетна индийска традиция, посветена на доброто и светлината в живота, нещо като нашата Нова година. За този всенароден индийски фестивал на светлината може да се говори с часове и да се пишат десетки страници в настоящия брой е поместен, макар и кратък, очерк за митологичния произход и днешния характер на събитието. По-важно тук е да спомена масовото участие на членове на клуба, на студенти от специалност “Индология” при Софийския университет и ученици от СОУ “Индира Ганди”, от Лицея за класически езици в София, както и присъствието на директорката на детската градина “Индира Ганди” в гр. Правец г-жа Елена Вълканова и нейната заместничка. На вечерта присъстваха и ректорът на Националната театрална академия доц. Семерджиев, който бе домакин на едно от представленията на Раджастанския куклен театър АаКааР, когато гостува в София, и други скъпи наши гости на тържеството: целият индийски състав на посолството, видни индийски бизнесмени, работещи в България, и разбира се, много български интелектуалци, членове на клуба. Главен гост бе посланикът на Република Индия Н.П. Динкар Кхулар със съпругата си и той сърдечно приветства гостите. Много приятна атмосфера създадоха Калки, съставът за индийски танци и Капка Кумар с изнесената от тях музикална програма и особено много децата, облечени в сарита от г-жа Шарма, съпругата на гост-лектора в Софийския университет д-р Ананд Шарма. Те участваха в реализирането на скромната томбола, в която имаше късметчета за всеки присъстващ! Не бива да пропускаме приноса на традиционно свързаните с клуба поети Георги Константинов и Красимир Георгиев с подарените от тях нови техни стихосбирки, които няколко късметлии спечелиха като награди от томболата. А най-голямата награда подарена от нашия художник Юлий Минчев картина негова графика, спечели студентка от “Индология”. Мисля, че наистина Дивали донесе в душите ни светлина от всички радостни емоции, които изживяхме с него.
Отбелязването на Световния ден езика хинди е събитие, подобно на 24 май за славянската писменост, но в още по-голям мащаб.
На 10 януари 2006 г. в аулата на Софийския университет бе поставено ново начало в сътрудничеството между България и Индия с ознаменуването на обявения от индийското правителство Световен ден на езика хинди. На тържеството говориха проф. Александър Федотов, зам.-ректор и директор на Центъра за източни езици и култури, доц. Татяна Евтимова, заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии, гост-преподавателят по хинди д-р Ананд Вардхан Шарма и доц. Галина Соколова, ръководител на Катедра Класически изток и специалност “Индология”. Заслужава да се изтъкне основният принос на студентите индолози и на ученици от СОУ “Индира Ганди”, както и активното присъствие на Клуб “Приятели на Индия” като гости на тържеството.
Спазена бе и нашата клубна традиция. Духовното богатство -
клубната лектория, се увеличи със седемнадесета беседа. На 4 май 2006 г. д-р Виолина Атанасова от Института по история на БАН разви с голяма вещина темата “Толстой и Индия”, която предизвика жив интерес и въпроси сред членовете на клуба.
Имахме и тъжни дати в живота на клуба. В памет на Юлий Минчев,
член-основател на клуба и художествен редактор на нашия “Светилник”, Галерия-музей “Дечко Узунов”, Клуб “Приятели на Индия” и Посолството на Република Индия организираха на 4 юни 2006 г. възпоменателна вечер за всеотдайния и незабравим наш колега и приятел. Нека помълчим и си спомним за него.
Изпращането на Н.П. посланик Динкар Кхулар по случай окончателното му заминаване от България бе вълнуващо. За посланик Кхулар Клуб “Приятели на Индия” бе един от приоритетите му в осъществяването на междудържавните отношения и работата за укрепване на българо-индийското разбирателство чрез сътрудничеството по обществена линия, в която насока в течение на повече от три години той направи много. Преди всичко осъществи с голям успех ролята на фактор в приемственосттта на приятелството и сътрудничеството между бъл-
гарския и индийския народ. И той способства за осъществяването на срещата-разговор с президента на Република Индия Н.П. Абдул Калам по време на гостуването му у нас и създаде възможност за близък хуманен диалог на президента с приятели на Индия от разни области на образованието, науката и културата в България. Съпругата му д-р Мала Кхулар също изнесе беседа за женските движения в Индия и техните организации пред аудитория в Софийския университет, а в резиденцията посрещаше гостите с “ранголи” популярното и днес индийско народно изкуство за украса на дома. Посланик Кхулар присъства лично на много от проявите в нашия клубен живот; той почете лично сбогуването с напусналите ни Любомир Попов, зам.-председател на клуба, и Юлий Минчев, художествен редактор на “Светилник”. Той общуваше сърдечно и приятелски с членовете на клуба.
В края на изминалия сезон се разделиха с България и още двама сътрудници на индийското посолство, винаги активно сътрудничили в инициативите на клуба: първият секретар г-н Р. К. Сингх, който беше и член на нашата редколегия, и доц. д-р Ананд Вардхан Шарма, гост-лектор по хинди в “Индология” на Софийския университет. На добър час и на тях на новите им постове.
Така в края на клубния сезон се разделихме с озарена от хубаво приятелско чувство душа. До настъпването на новия сезон и до новите ни срещи с нашите клубни членове.