letopis_svetilnik_fliorir

Да започнем с откриването на сезона ­ 10 октомври, понеделник, 2005 г., с лекцията на Н.П. Динкар Кхулар “Индия днес”.

Идеята за тази лекция се роди на обичайното ни място за заседания на клубното ръководство ­ градината на Съюза на архитектите, където на чаша кафе обсъждаме всички наши планове, надежди и радости, когато постигахме успех. Тогава беше още жив нашият първи зам.-председател, първият български посланик в независима Индия Любомир Попов. Той от доста време си говореше, че е крайно време да поканим посланик Кхулар да ни изнесе лекция за политическото и икономическото състояние на Индия. И желанието му се осъществи, макар него самия вече да го нямаше.Клубът бе удостоен с рядката възможност да научи от мого компетентен първоизточник актуалните проблеми на индийското общество. Силно впечатление направи изнесеното от посланик Кхулар за та на коалиционните правителства в политическата структура на страната, за процесите на децентрализация и по-нататъшното демократизиране на управлението до равнище на непосредствено народовластие в селските райони посредством т.нар. панчаяти, а също и широкото участие на жени в парламента и усилията, които се правят за увеличаване на броя им. Впечатляваща бе визията за дългосрочното икономическо развитие на Индия и интересната постановка за ролята на научното познание и практическите умения ­ сектор с растящо значение не само за Индия, но и за икономиката и обществото на всяка страна през следващите 20­30 години. Аудиторията, в която този път участваха изключително много млади хора, студенти индолози, учени от всякакви други специалности и професии, зададоха куп въпроси и посланикът с явно удоволствие им разясняваше нещата.

Същата вечер бе представен и новият брой 7 на клубното списание “Светилник”, този път по-скромно, кратко, от главния редактор проф. Веселин Трайков. Този момент през годината винаги е чакан с нетърпение от нашите читатели.

Друга инициатива, оставила забележима следа и ярки впечатления, бе честването на индийския народен празник на светлината Дивали. Няма да забравя феерията в двора на САБ вечерта на 3 ноември 2005 г. Още от външните стълби, от двете страни на всяко стъпало сияеше по една ефектна празнична свещ, рисуваща с плахи сенки по стените причудливи, странни форми. Това бе първата проява в България на тази хилядолетна индийска традиция, посветена на доброто и светлината в живота, нещо като нашата Нова година. За този всенароден индийски фестивал на светлината може да се говори с часове и да се пишат десетки страници ­ в настоящия брой е поместен, макар и кратък, очерк за митологичния произход и днешния характер на събитието. По-важно тук е да спомена масовото участие на членове на клуба, на студенти от специалност “Индология” при Софийския университет и ученици от СОУ “Индира Ганди”, от Лицея за класически езици в София, както и присъствието на директорката на детската градина “Индира Ганди” в гр. Правец г-жа Елена Вълканова и нейната заместничка. На вечерта присъстваха и ректорът на Националната театрална академия доц. Семерджиев, който бе домакин на едно от представленията на Раджастанския куклен театър АаКааР, когато гостува в София, и други скъпи наши гости на тържеството: целият индийски състав на посолството, видни индийски бизнесмени, работещи в България, и разбира се, много български интелектуалци, членове на клуба. Главен гост бе посланикът на Република Индия Н.П. Динкар Кхулар със съпругата си и той сърдечно приветства гостите. Много приятна атмосфера създадоха Калки, съставът за индийски танци и Капка Кумар с изнесената от тях музикална програма и особено много децата, облечени в сарита от г-жа Шарма, съпругата на гост-лектора в Софийския университет д-р Ананд Шарма. Те участваха в реализирането на скромната томбола, в която имаше късметчета за всеки присъстващ! Не бива да пропускаме приноса на традиционно свързаните с клуба поети Георги Константинов и Красимир Георгиев с подарените от тях нови техни стихосбирки, които няколко късметлии спечелиха като награди от томболата. А най-голямата награда ­ подарена от нашия художник Юлий Минчев картина ­ негова графика, спечели студентка от “Индология”. Мисля, че наистина Дивали донесе в душите ни светлина от всички радостни емоции, които изживяхме с него.

Отбелязването на  Световния ден езика хинди е събитие, подобно на 24 май за славянската писменост, но в още по-голям мащаб.

На 10 януари  2006 г. в аулата на Софийския университет бе поставено ново начало в сътрудничеството между България и Индия с ознаменуването на обявения от индийското правителство Световен ден на езика хинди. На тържеството говориха проф. Александър Федотов, зам.-ректор и директор на Центъра за източни езици и култури, доц. Татяна Евтимова, заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии, гост-преподавателят по хинди д-р Ананд Вардхан Шарма и доц. Галина Соколова, ръководител на Катедра Класически изток и специалност “Индология”. Заслужава да се изтъкне основният принос на студентите индолози и на ученици от СОУ “Индира Ганди”, както и активното присъствие на Клуб “Приятели на Индия” като гости на тържеството.

Спазена бе и нашата клубна традиция. Духовното богатство ­-

клубната лектория, се увеличи със седемнадесета беседа. На 4 май 2006 г. д-р Виолина Атанасова от Института по история на БАН разви с голяма вещина темата “Толстой и Индия”, която предизвика жив интерес и въпроси сред членовете на клуба.

Имахме и тъжни дати в живота на клуба. В памет на Юлий Минчев,

член-основател на клуба и художествен редактор на нашия “Светилник”, Галерия-музей “Дечко Узунов”, Клуб “Приятели на Индия” и Посолството на Република Индия организираха на 4 юни 2006 г. възпоменателна вечер за всеотдайния и незабравим наш колега и приятел. Нека помълчим и си спомним за него.

Изпращането на Н.П. посланик Динкар Кхулар по случай окончателното му заминаване от България бе вълнуващо. За посланик Кхулар Клуб “Приятели на Индия” бе един от приоритетите му в осъществяването на междудържавните отношения и работата за укрепване на българо-индийското разбирателство чрез сътрудничеството по обществена линия, в която насока в течение на повече от три години той направи много. Преди всичко осъществи с голям успех ролята на фактор в приемственосттта на приятелството и сътрудничеството между бъл-

гарския и индийския народ. И той способства за осъществяването на срещата-разговор с президента на Република Индия Н.П. Абдул Калам по време на гостуването му у нас и създаде възможност за близък хуманен диалог на президента с приятели на Индия от разни области на образованието, науката и културата в България. Съпругата му д-р Мала Кхулар също изнесе беседа за женските движения в Индия и техните организации пред аудитория в Софийския университет, а в резиденцията посрещаше гостите с “ранголи” ­ популярното и днес индийско народно изкуство за украса на дома. Посланик Кхулар присъства лично на много от проявите в нашия клубен живот; той почете лично сбогуването с напусналите ни Любомир Попов, зам.-председател на клуба, и Юлий Минчев, художествен редактор на “Светилник”. Той общуваше сърдечно и приятелски с членовете на клуба.

В края на изминалия сезон се разделиха с България и още двама сътрудници на индийското посолство, винаги активно сътрудничили в инициативите на клуба: първият секретар г-н Р. К. Сингх, който беше и член на нашата редколегия, и доц. д-р Ананд Вардхан Шарма, гост-лектор по хинди в “Индология” на Софийския университет. На добър час и на тях на новите им постове.

Така в края на клубния сезон се разделихме с озарена от хубаво приятелско чувство душа. До настъпването на новия сезон и до новите ни срещи с нашите клубни членове.