Рам Мохан Рой
Иванка Стоименова
Рам Мохан Рой е човек с изключителен интелект и с познания в почти всяка област от живота на своето време. Всестранно развита личност, той се опитва да въведе Индия в модерния свят, учи индийците да се освободят от безсмислените вярвания и обичаи и се превръща в светилника, който води индуистите към същността на тяхната религия. Представяйки западните идеи за демокрация и утвърждавайки вярата в коренните ценности на индуизма, той дава посоката за бъдещото развитие на Индия. Именно заради това и заради многостранния му принос е известен като един от бащите на съвременна Индия.
Рам Мохан Рой е роден на 22 май 1772 г. в Радханагар близо до Хугли в Бенгал в семейството на консервативни брахмани. Няма много данни за ранните години от живота му. Основното си образование получава на родния си бенгалски език в местното училище. На 12-годишна възраст започва да изучава ислямски науки в Патна, където усвоява перфектно персийски и арабски език. Знанията му по арабски му позволяват да чете Корана в оригинал, както и творбите на много суфистки мъдреци, запознава се задълбочено и с арабските преводи на произведенията на Аристотел и Платон.
Когато е на 16 години, възгледите на Рой срещу идолопоклонничеството се сблъскват с консервативните разбирания на баща му, което става причина той да напусне дома си. През следващите три години Рой предприема пътувания из Северна Индия и Тибет, за да се запознае с будизма. След това се установява във Варанаси, където изучава санскрит и се запознава с древните свещени текстове на индуизма.
През 1803 г. започва работа в британската Остиндийска компания, като служител на която през 1809 г. е назначен в Рангпур, където започва да изучава джайнистки текстове. Привлечен е и от определени аспекти на християнството. Това става повод да му предложат да се покръсти, той обаче учтиво отказва.
Познанията на Рой за различните световни религии го стимулират да прави паралели между тях и индийската философска традиция, както и да се стреми да извлече най-доброто от всяка. Мистицизмът на суфите също оказва огромно влияние върху него.
За да следва своите интереси, Рой напуска Остиндийската компания и през 1815 г. пристига в Калкута. Недоволен от образователната система и от рутинния начин, по който се преподава английски, той създава асоциация от индийски и английски учени. Също така инвестира собствените си средства в основаването на училище, където въвежда предмети като природни и политически науки, математика и английски език. Рой чувства, че познания в тези области ще дадат на индийците по-добри позиции в съвременния свят. Въпреки че е враждебно настроен към британското управление в Индия, той постепенно разбира, че страната му би извлякла полза от определени аспекти на лансираното от британските власти в Индия образование и от редицата добри аспекти на християнството, заради което е наречен от някои „подставено лице на англичаните”.
С група свои съмишленици през 1815 г. Рой основава организацията Атмия сабха. Всяка седмица нейни членове провеждат в дома му срещи, на които се рецитират текстове от Ведите и се пеят теистични химни.
Усилията на Рой за премахване на практиката сати са водени главно от загрижеността му за моралните измерения на религията. Гледката на съпругата на брат му, изгорена на погребалната клада на съпруга си, и невъзможността му да я спаси дълбоко разтърсват Рой и го подтикват към действие. Той се заема с изследване на древните текстове в най-дълбоки детайли и извлича от тях доказателства за това, че практиката сати не може да донесе мокша (спасение) на съпруга, тъй като всеки човек е отговорен за собствената си съдба. Рой се убеждава, че главни поддръжници на практиката сати са най-често алчни роднини, които се интересуват от собствеността на починалия. Непрестанните му усилия под формата на петиции, писма и организирането на доброволни комитети за поддръжка на нравствеността са възнаградени, когато през 1829 г. администрацията на тогавашния британски генерал-губернатор на Индия лорд Уилям Бентинк приема забраняващ практиката сати закон.
Рой начева и една друга действително революционна кампания – за разпространение на образованието сред индийските жени и за правата им на собственост. Навлизайки дълбоко в индуистките свещени текстове, той доказва, че жените имат право на същата свобода като мъжете.
Сред приоритетите на Рой е и издаването на вестник на индийски език. Атмия сабха започва да издава седмичник, наречен „Бенгал газет”. Рой се заема с публикуването и на вестника „Миратул акхбар”, който се списва на персийски език, и на седмичника „Самбад каумуди” на бенгалски. Рам Мохан Рой отдава голяма важност на развиването на майчиния език. Неговият труд „Гаудия вякаран” е високо оценен. „Гаудия вякаран” е първата пълна граматика на бенгалския език, написана от бенгалец. Тя е публикувана от Calcutta School-Book Society през 1833 г. В нея Рам Мохан Рой се отклонява от приетите от всички учени дотогава методи за разглеждане на граматиката на бенгалския език на базата на санскритската граматика. Рой е категоричен в мнението си, че езикът бенгали не следва системата на езика санскрит.
Основаването на организацията Брахмо самадж е сред най-важните приноси на Рам Мохан Рой. Започвайки през 1828 г. като малка група, организацията изиграва основна роля в ренесанса на Бенгал през ХІХ в., привличайки просветени личности като Кешаб Чандра Сен, Дебендранатх Тагор и други членове на фамилията Тагор. Целта на Брахмо самадж е да се следва една форма на индуизма, в която традицията се комбинира с най-доброто от другите религии.
Подчертано състрадателният Рой съчувства на потиснатите. Вярата му в световното братство между хората го кара да подкрепя най-различни каузи и реформаторски движения. 100 години преди основаването на лигата на нациите Рой изразява нуждата от подобна институция. Той казва, че също както двама души прибягват до съда за уреждане на важни въпроси, така трябва да има и организация, която да помага за изглаждането на различията между две държави.
През ноември 1830 г. като пратеник на моголския император Акбар шах ІІ Рой предприема първото си и единствено пътуване до Англия, където живее до своята смърт. На 27 септември 1833 г. Рой умира след кратко боледуване от менингит. През 1997 г. негов паметник е издигнат в Бристол, където е погребан.
В днешния свят на размирици и вълнения, в който религиозните догми водят до омраза, насилие и отчуждение, универсалният подход на Рам Мохан Рой може да предложи изключително много.